Всъщност, защо хиляди поколения водени като кукли, непрестанно се женят, орат земята и търсят пари? Къде са богатствата на Ксеркс и красотата на Нефертити? В най-добрия случай изкопаното злато на древния свят е в музеите, а мумията на египетската красавица, във вид на жалка обинтована кукла, лежи в стъклена витрина, за да я виждат желаещите от време на време.
Но ние имаме в ръцете си покана за Божия пир. Този празник не е изпълнен с изобилие от храна и вино, а с радост. Нали душата се подхранва с радост.
Ако чуеш Божия призив в сърцето си, можеш да приемеш Неговата благодат. Тя е навсякъде, където има честен труд и лоялност към хората там, където греха губи силата си.
Най-добрия начин да развалиш настроението си е да почнеш да мислиш за себе си. Най-добрия начин да съсипеш живота си е да живееш за себе си. А най-добрия начин да излезеш от тъмнината в този свят е да предадеш своите проблеми на небето.
Божият дом – това е целия свят. В него ежедневно се извършва литургия. Пасхата не е само през април или май. Тя е винаги във вечността. Само на небето ние ще бъдем лице в лице с Бога, а сега чувстваме само неговата силна и грижовна длан на рамото си.
Нека да не се мамим със заблуждения, външно благочестие и лъжливо мислене, че можем да преговаряме с Бога, като с бизнес партньор. Не е достатъчно само да ходим на църква, да четем, да говорим с хората, нужно е  близко общение с Бога, което да ни промени.
Човек следващ Бога не се нуждае от земните богатства. Той е щастлив да видя, че всичко, на което пада погледът му е изпълнено с тази благодат в изобилие. Всичко това е така, защото в работа, у дома, в сън и будно състояние на първо място поставя Бога. И всичко това земно щастие, небесни дарове и вечен живот ни е даден просто така, даром от любовта. Така че защо да не го вземем?

Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

Тя беше дребна женица и преподаваше на децата в една църква. Те бяха буйни и палави. Сред тях имаше едно момиченце с две плитки, което постоянно ги премяташе ту отпред, ту отзад. То живееше в сложна обстановка, която го бе превърнала в срамежливо и свито дете. Слушаше винаги внимателно, но си оставаше безмълвно.
Днес учителката и разказа за небето, където няма да има сълзи и смърт. Момиченцето попиваше всяка нейна дума. Накрая вдигна ръка и без да дочака разрешение да говори, бързо каза:
– Госпожо, а там има ли място за такива като мен?
Гореща сълза издайнически се изплъзна от окото на учителката и опари бузата й. Този спонтанен вопъл на детето докосна нежните струни на сърцето й. Това беше вик за помощ…..
Сърдечна усмивка се разля по Божието лице и Той изпрати мъничко благодат, която се отрони през пукнатината на небосвода и напои едно страдащо, самотно, малко сърчице……

Един човек излязъл от църквата, но се почувствал самотен. Изведнъж го извикал негов приятел:

– Трябва да поговоря непременно с теб.

Човекът видял в тази неочаквана среща знак и така се зарадвал, че започнал да говори за всичко, което му се струвало важно, за божията благодат, за любовта… Накрая добавил, че Бог сам е изпатил другият при него, защото той се чувствал самотен и ненужен.

Приятелят му го изслушал, благодарил и си тръгнал. Мъжът, който току що се бил зарадвал, отново се почувствал самотен.

Изведнъж осъзнал, че в своето ликуване забравил да изслуша другият, какво искал да му каже.

Човекът погледнал краката си, а там се въргаляли собствените му думи.

Май нещо друго трябваше да стане тук?