Един производител на космическа  техника, решил да изкаже благодарност на всеки свой служител на Коледа и им подарил по една пуйка. До тук добре.
Някои служители забелязали, че техните пуйки са по малки от тези на колегите им. Скоро до ръководството достигнали оплаквания, тъй като всеки получил по-малка пуйка смятал, че е наказан за лошо изпълнена работа.
На следващата година поръчката към доставчика на коледни пуйки била коригирана – всички пуйки трябвало да имат еднаква големина.
Доставчикът отговорил, че Бог не е създал всички пуйки еднакви и доставката на пуйки с еднаква големина и тегло е невъзможна. За да успокои служителите си, ръководството прикрепило бележка към всеки подарък, на която пишело: „Теглото на вашата пуйка не е задължително да отразява изпълнението на работата ви през последната година“.
Оплакванията продължили и положението се утежнило. Някои от служителите заявили, че искат сами да си избират пуйката, а други искали кошница с плодове.
Годишната програма за пуйките се сгромолясала. Някои служители били толкова разочаровани, че разменяли пуйките си с инструменти на компанията и ги изнасяли тайно покрай охраната.

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!