Константин Философ не издържа голямото напрежение и падна на легло в Рим. Боледува много дни. В тези негови страдания, далече от родината и от мястото на своята мисионерска дейност, Бог му изпрати небесна утеха.
Получи дивно видение, след което сърцето му се изпълни с необикновена радост. И сред болките си той започна да пее псаломския стих:
„Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен“.
Предупреден чрез небесното посещение за близкия си край, който ще го въведе във
вечния дом Господен, той се облече в хубави дрехи и целия ден прекара в духовно веселие, като каза:
– От сега вече не съм служител ни на царя, ни на другиго някого на земята, но само на Бога Вседържителя.
С тези думи той подчерта, че до сега се  бе чувствувал като пратеник на византийския император и  бе свързан с неговата църковно-държавна политика, но сега вече не е. След като заяви, че отсега нататък ще бъде служител само на Бога, той изрече следния бележит афоризъм, достоен за философския му ум:
– Не бях, бидох и съм во веки. Амин.
С това изповяда, че след като бе приведен от небитие в битие – не бях и след като живя известно време на земята – бидох, оттук нататък ще бъде безсмъртен во веки.
Не познаваме по-сбито изповядване на истината за човешкото временно битие и вечно безсмъртие от това на Св. Константин.
На другия ден философът прие пълно монашеско пострижение – велика схима, при което му бе даден името Кирил.
Безмълвен и молитвено вглъбен, той бе пропътувал много земи като мисионер, а сега се готвеше в продължение на 50 дена за последното си пътешествие, този път
не мисионерско, а небесно.
Предсмъртната му молитва бе произнесена със сълзи на очи и с издигнати към Бога ръце:
– Боже, моля те да бъде опазено повереното ми стадо от безбожната злоба на езичниците, хулещи Господа, да се затрие триезичната ерес, да се разрасне Христовата църква и да се дойде до единомислие на вярващите в истинската вяра на православното изповедание. Благодаря ти Боже, задето ме удостои, колкото и недостоен да съм, да проповядвам Евангелието. Предавам цялото си дело в Твоите ръце.
После се обърна към брат си Методий със следните трогателни думи:
– Ние с тебе бяхме като два вола, които теглят една бразда. Аз падам на
браздата и свършвам своя ден. Знам, ти обичаш много своята планина Олимп. Но заради планината недей оставя своето учителствуване! Чрез него повече можеш да се спасиш!
Тъй и на смъртния си одър св. Кирил продължи да мисли за духовното просвещение на еднокръвните славяни.
След като целуна всички, умиращият каза:
– Благословен да бъде Бог, Който не ни остави да станем плячка на невидимите наши врагове, но строши тяхната клопка и ни избави от тлението.
С тези думи издъхна на 14 февруари 869 г., а беше само на 42 години.

Във Великобритания в началото на април е излязла книга от известният английски философ-атеист Антъни Грейлинг. Нейното заглавие може да се преведе като „Блага книга. Нерелигиозна библия“. Съчинението претендира за своего рода „атеистична библия“. Разположените материали в нея копират Стария и Новивия завет в Библията. Освен, че са заимствани заглавията на книгите, като „Битие“, „Притчи“…., текстът е разделен на глави и стихове в две колонки.
Грейлинг смята, че имитацията на Библията по форма и език, ще са залог за дълговечност и сигурно средство за силно въздействие върху умовете и сърцата на хората.
Подобно на библейската книга Битие, атеистичната версия съдържа също разказ за творението, който започва така „Всички неща са произлезли от предходни на тях неща: предците на повечето от творенията са излезли от океана, някои обитатели на океана са се развили от предшестващите ги влечуги……“
Съгласно Библията човечеството започва своето съществуване с божествена заповед: „Да създадем човека по Наш образ и подобие…“. В атеистичната библия, хората са се появили, когато са започнали да мислят и да се осъзнават като такива.
В книгата има и аналогия на падението на Адам и Ева, вкусили от забранения плод и придобили „знанието за добро и зло“, като ябълката, която паднала на главата на Исак Нютон и дала началото на знанието. Има аналогии и намеци за редица други библейски истории.
Източници, от които Грейлинг е черпел материал са съчиненията на Аристотел, Конфуций, Дарвин и други учени и философи от древността и Новото време.
Целта на автора е да накара хората “ да мислят самостоятелно и сами със свои собствени сили да насочат живота си към добро“.
Дали това произведение ще е достатъчно да опровергае истините в Божието слово?