Един мъж обичаше да си попива. Жана му заедно с детето им всяка вечер се молеха, той да се покае и да остави пиенето.

Една вечер мъжът извади бутилка бира от хладилника, а четиригодишната Надя го гледаше с ококорени очи.

– Татко, пак ли ще пиеш бира? – попита плахо детето.

Мъжът реши да се пошегува и каза:

– Да ще пия. А ти искаш ли малко да опиташ?

– Не, – наведе глава малката, – защото след това ще трябва да се покайвам.

Към 1000 г. пр.н.е. китайците усвояват напълно ферментационния процес за производство на дзю. Напитка, която е три пъти по-силна от обикновената бира.

Производството на силна бира включва напълно нова идея за ферментационния процес. При обикновената бира е невъзможна ферментацията на скорбялата от зърното.

Още преди хиляди години е установено, че житните филизи съдържат ензима амилаза, разграждащ скорбялата в захари, които ферментират.

В това се състои и технологията на пивоварното производство в древността. Зърнените филизи се изсушават и се превръщат в малц, който „поглъща“ скорбялата на обикновеното зърно, за да го превърне в бира.

Макар китайците да варят бира, както и другите народи, те много скоро установяват, че е по-изгодно да произвеждат „дзю“.

То се правело от смляно и частично сварено жито, а понякога и просо, оставено да плесеняса. Плесента създава ензима амилаза, поглъщащ скорбялата много по-ефективно, отколкото филизите на житото.

По друг начин казано, напитката дзю е смес от плесен и мая, която после сварявали с вода. Амилазата разгражда скорбялата в захарта, а маята задвижва процеса на ферментация, в резултат на който се получава алкохолът.

Китайците не закъснели да открият метод за увеличаване на алкохолното съдържание чрез добавяне на нови количества пивоварна каша към водата по време на ферментацията.

Този метод, наречен „убиване на зърното“, довел до създаването на действително силна бира.

Никоя друга държава не възприема тази особена бира, така че и до днес няма точен превод на наименованието ѝ.

През 2009 г. в датския Копенхаген върху главата на норвежец била хвърлена чаша с бира. Той бързо отишъл в болницата, където обяснил, че е болен от хемофилия, заболяване, при което кръвта не се съсирва.
Поради незначителната езикова бариера докторът чул, че мъжът произнесъл думата „гемофил“, което означавало „гей“.
Вежливият лекарят обяснил:
– Всичко е наред. Този мъж не се нуждае от лечение.
След два дена норвежесът умрял от вътрешни кръвоизливи.

Реши Марин да си пийне, поне една бира да изпие. Той беше със жена си и сина си. На тениската на Марин пишеше: „Исус Христос – Бог“. Стана му някак неудобно да пие бира с такъв надпис, какъв пример ще даде на сина си.

„Е, добре де, – помисли си Марин, – поне безалкохолна мога, да пийна“.

А в главата мисълта му се изясни, как и къде да направи това.

Марин приближи към един от павилионите, а там само алкохолна бира продават. Във втория също. Отиде в магазина, а там няма никава, днес не са доставяли изобщо.

– Е, Господи, това е, – каза Марин, – ако и на следващите места няма, значи Ти не искаш, аз  да пия. Тогава няма и безалкохолна бира да пия.

А мислите отново се блъскат в главата му: „Дори и бира да има, безалкохолна и да са я докарали днес, няма значение, не бива, да пия“.

Но Марин продължи упорито да търси. Бе зажаднял яко. Реши да си купи и да пийне.

Успя да си купи една банка бира, отвори я, пийна няколко глътки …. и изведнъж, от къде се взе…. една оса започна да кръжи наоколо и …. право в банката. Горката потъна веднага.

Тогава Марин въздъхна дълбоко и каза:

– Бог се грижи за мен, не ме оставя намира! Всичко направи, за да не пия бира.

Марин изхвърли банката и от тогава повече не пиеше.

Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.