Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.

Преди известно време машини за игра имаше навсякъде. Тогава много хора се бяха пристрастили към тях. Това е като епидемия, тя засяга и възрастни, и деца.
Спомням си мъже след работа в деня, когато се се раздаваха заплатите, които отиваха в игралните зали и там оставяха целите си заплати. Тогава имаше много разводи, защото жените не издържаха и нищо не можеха да направят със своите мъже. В такива места прозорци и часовници няма. Там се разрешава да се пие бира или кафе, пушенето не се забранява. Сядайки зад автомата човек взима със себе си бутилка бира или чаша кафе, с цигара в уста, устремява поглед в играта Това хората го прави за собствено удоволствие. Те ходеха като програмирани и играеха….
Пристрастяването към хазарта е сериозна зависимост и на човек му е трудно да се избави от нея. Някои хора даже посягат и на живота си, заради неизплатени дългове. Това е много опасно!
Има и друга игрова зависимост. Зависимостта от компютърни игри и Интернет! Това не е по-малко опасно. Има много случаите, когато тинейджъри са умирали директно на компютрите си от изтощение или сърдечна недостатъчност. След всички тези „стрелби“ юноши вземете истински оръжия и убиват реални хора. И такива случаи не са малко.
Никой не спори, че компютърните игри са нещо интересно и увлекателно. Възрастни мъже, даже баби и дядовци се впускат в различни „акции“ и „преследвания“. Но всичко трябва да е с мярка и да се правят почивки. Игрите не трябва да заемат цялото свободно време, дори и и не свободното.
В действителност, много от геймърите често забравят да ядат, да пият вода и да спят. Поради изтощение на тялото, понякога настъпва смърт.

Това е било по времето на сухия закон в САЩ.
През 1917 г., Конгресът на САЩ е приел и изпратил за одобрение осемнадесетата поправка на Конституцията относно въвеждането на „сух закон“.
През септември 1917 г., страната е преустановила производството на уиски, а през май 1919 г. същата съдба сполетяла и производството на бира.
Нелегални търговци на спиртни напитки, за да заблудат полицията носели специални обувки.
Към ходилото привързвали парче дърво, което оставало на земята следа, подобна на тази от копито на крава.

Мобилния телефон на лъва звъни. Той го взима и казва:
– Да, мила, скоро ще си дойда. Какво правя ли? С бика пием бира. Кога ще свършим ли? Ние почти свършихме, идвам след няколко минути. Какво да купя? Да, добре, непременно. Всичко ще купя!
Лъвът оставя телефона, а бикът се смее:
– Жена ти звъни, а ти веднага:“… да, да, идвам,… всичко ще купя. Не можеш ли да удариш с юмрук по масата и да кажеш: „Аз съм мъжът“.
А лъвът му казва:
– Братко, не се лъжи! Жена ти е крава, а моята е лъвица!

„Октоберфест“ се провежда от 1810 г., когато баварския престолонаследник Людвиг се е оженил за принцеса Тереза ​​фон Заксен-Хилдбургхаузен. По случай тази радост бил устроен всенароден празник и състезание на поляната пред градските порти, която от тогава получава името на булката и се нарича поляната на Тереза.

Днес това място е почти в центъра на Мюнхен. Празникът продължил пет дни и се е помнел дълго. Така хората решили всяка есен весело да отбелязват годишнината от тази сватба. Впоследствие, фестивалът се провежда ежегодно и е придобил неповторим вкус на баварската бира.

Двадесет и два пъти този празник е отменян поради войни и бедствия. Фестивала е увеличил популярността на най-известните пивоварни от Бавария „. Münchner Hofbroy“ „Levenbroy“, „Augustiner“, „Paulaner“, „Hacker-Pshorr“, „Spaten“.

Всяка година цената на литър пиво се увеличава осезателно. Например, увеличението тази година е с 3,6%.