Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Алкохолът съществува отдавна. На Земята са се появили много различни видове веселящи напитки.
В Древен Египет е имало 6 вида бира, а аборигените в Африка са си произвели бананово вино.
На всяка бутилка с алкохол е написана година. Много смятат, че това е годината, от която е започнало да се произвежда това вино, но това е годината, в която е събрана реколтата от грозде, от което е напрено това вино.
Налягането в шампанското е 3 пъти по-голямо, отколкото в автомобилната гума.
С времето бялото вино става тъмно.
В Гърция много обичат да смесват бяло вино с кока кола.
Мощното земетресение през 1906 г в Сан Франциско унищожило 57 милиона литра алкохол. Е, това може да е за добро, въпреки че са ощетени любителите на алкохола.

Вратата се затвори тихо. Петров се беше сгушил в ъгъла и гледаше навън. Добри седна срещу него.

– Благодаря ти, Добри, че ми отдели време, – каза Петров без да отделя поглед от улицата.

Петров беше облечен с нов костюм върху, който беше наметнал сиво палто. Изглеждаше доста притеснен.

– Пак си се изтупал, – подхвърли Добри, като леко се усмихна.

– А, костюма ли имаш в предвид? – свъси вежди Петров. – Мразя тези официалности, но се налага.

Петров отвори една бира и отпи от шишето.

– Какво си мислиш, Добри, че ми харесва всичко това?

– Сигурно ти харесва поста, който заемаш?!

– Вероятно намекваш за властта? – погледна го остро Петров.

– Да, – кимна Добри, – ти не си по-различен от останалите.

– Говориш така, сякаш всичко, което става, не те засяга!

Добри сви рамене и усети изпитателния поглед на Петров върху себе си, който продължи мисълта си:

– Майка ми живееше в бедно селце. Там живееха ден за ден, но знаеха кога да умрат. Станеха ли на 60 отстъпваха място на младите.

Добри се загледа в събеседникът си, беше му станало интересно.

– Днес хората искат да живеят вечно, – каза Петров. – Въпросът е кой ще плати за всичко това?

– Правителството? – опита се да налучка Добри.

– Така и трябва да бъде. Не ме разбирай погрешно. Но кажи ми как един град ще плати за всичко? Хората могат да живеят 80 и 90 години и тогава?

Той изпи почти половината от шишето и продължи:

– Израснах в квартал, намиращ се далече от центъра. Къщите, ако могат така да се нарекат, бяха прихлупени, сякаш бяха приклекнали към земята и се страхуваха да се изправят. Сега къщата ми е много по-голяма, макар да се намира в същия квартал.

– Е, сигурно, нали сега имаш власт, – заяде се леко Добри.

– Знаеш ли от къде идвам тази вечер? – попита добродушно Петров.

– Пак си ходил някъде да събираш средства.

– Става дума за Димитър Летисов. Имаше множествена склероза. Мускулите му бяха станали на желе. Запознах се с него преди 14-15 години. Нали знаеш здрависвам се със всеки на събранията и митингите. Тогава майката на Димитър стоеше най-отпред и го държеше в ръцете си. По-късно разбрах, че е нямала пари за инвалидна количка. На краката му имаше големи железни скоби. Накарах хората да проучат как стоят нещата с това дете. Оказа се, че майка му има пет деца от различни бащи. А бащата на Димитър я беше зарязал още преди да се роди детето.

– Не се изненадвам, чувал съм за много подобни случаи, – каза Добри.

Петров не обърна внимание на думите му, а продължи:

– Взех нещата в свои ръце. Димитър беше приет в клиника за рехабилитация, където му свалиха скобите. Снабдиха го с инвалидна количка. Осигурих му добра медицинска помощ. А тази вечер награждаваха отличниците от абитуриентите в местната гимназия. На първо място сред тях беше Димитър. Той каза много хубави неща. Аз му помогнах съвсем малко, но се почувствах много горд с него, сякаш ми бе син.

Петров не беше го направил заради политиката и медиите, просто беше поискал да помогне.

– Много трогателно, – изсумтя Добри.

– Така ли мислиш? – тъжно го погледна Петров. – Понатиснах тук и там в клиниката, заплаших този и онзи, престъпих някои правила. Може по този начин да съм изгонил някой, който също е имал нужда, но е нямал силно рамо зад гърба си. Но това го направих, за да намеря място за момчето.

– Да, но то е проходило нали?

– Да, проходи  и това е най-важното. Всичко в живота има цена. Само като си помисля, колко е тънка понякога границата между доброто и злото.

В залива на Гданск е намерена 200-годишният бутилка, очевидно с газирана вода – сода.
Полски археолози открили стара бутилка с надпис „Selters“, сред останките от корабокрушения на дълбочина 12 м близо до брега.
Кафявата бутилка с водата е висока 30 сантиметра. Това е рядка находка.
Тя датира от 1806-1830 години. Херметическите съдове по това време, в повечето случаи, съдържат вино или бира.
Освен нея, учените са открили останки от керамични съдове, както и малки чаши на сервиз.
Доктор Томаш Берднарц от Националния морски музей е казал, че бутилката съдържа оригинална газирана вода – сода, но първоначално е очаквал в нея да намерят вино.

В Китай са открили момче, който е само на две години, но е страстен алкохолик.
Чен Чег е опитал вино на 10 месеца, а своята първа бутилка той изпил, когато бил на 1 година.
Сега хлапето живее в източната китайска провинция Анхуей и постоянно изисква алкохол, докато родителите му се опитват да му дават вода и безалкохолни напитки.
Това предизвикало недоволство сред местните представители на медиите и лекарите, които призовавали родителите му да вземат незабавни мерки за предотвратяване даването на алкохол, което води до животозастрашаващо увреждане на органите на детето. Ако не се промени ситуацията, социалните служби, ще вземат детето в рехабилитационен център, където ще му дават отвара от корени на женшен.
Може да изглежда невероятно, но родителите на детето се шегуват с факта, че синът им е станал алкохолик. Всичко започнало с това, че бащата дал малко вино на детето, надявайки се да спре да плаче. Според очевидци, двегодишното момче може да изпие цяла бутилка бира без никакви забележими ефекти.
– Сега цялото ни семейство няма никакво съмнение, че когато детето порасне, той ще бъде в състояние да пие много, – казала леля му Цай Дън.
Всеки път, когато родителите вземат бутилката алкохол от ръцете на Чен, той иска да му налеят още. Бащата и майката на момчето, се опасяват от правните последици на съмнителното възпитание, което провеждат, дори се опитват да накарт сина си да замени алкохола с мляко, сок или други напитки, но всеки такъв опит се проваля.
Пристрастеното момче предизвиква сериозни опасения у медиците, тъй като тялото и органите на детето, в тази възраст, се развиват зле. Даже малко количество алкохол може да нанесе непоправима вреда в здравето на дете.