В нашето съзнание думата „робство“ се асоциира с миналото. Смята се, че в съвременното общество робство няма. Но това не е така. Роби има почти във всяка страна, малко количество има и в Азия. Властите предпочитат да мълчат за това, а във вестниците почти нищо не се пише.
Съгласно статистиката, в наши дни робите са много повече, отколкото през цялата история на човешкото развитие.
Понятието „робство“ включва в себе си сексуално и трудово робство, а също и продажба на хора за органи.
Повече от половината съвременни роби са сексуалните. Те се явяват основните разпространители на СПИН. Сексуалното робство засяга не само млади момичета, но и жени помагащи за отвличане и привличане на все по-млади девойки. След това собственикът на „придобитата стока“ учи лично новодошлите как да доставят удоволствие на клиентите. В този „бизнес“ се въртят много пари, винаги са нужни млади, красиви и здрави роби, но отношението спрямо момичетата е отвратително. Всяка година в сексуално робство умират от издевателства, болести и глад почти 35 хиляди жени.
В днешно време много се е разраснала търговията с деца. В такова робство са повече от 300 хиляди деца. Използват ги за безплатна работна сила във промишлеността или в нелегалните производства. В Индия е разпространен бизнеса свързан с производство на фойерверки. Огромно количество деца, от три години нагоре, работят там, завивайки и опаковайки фойерверките. Това производство е вредно. Ръцете на децата се разяждат от праха. Цинкът и фосфорът проникват през раните и попадат в организма, предизвиквайки тежки заболявания на кръвта и белите дробове.
Често деца се купуват за мръсната работа в богатите домове, където са жестоко експлоатирани за парче хляб. Децата придобивт свобода, когато станат пълнолетни.
И разбира се, най-много деца се търсят за сексуално робство. В много страни родителите сами продават децата си. В Тайланд можеш да купиш малко момиченце за цветен телевизор. Колкото е по-малко детето, толкова е по-скъпо. В азиатските страни бордеите са пълни с непълнолетни деца. Освен това „азиатската екзотика“ много се харесва на европейските туристи.
Всичкият този товар и лишения са непосилни за детските организми и неустойчивата им психика, затова не е изненадващо, че сред децата е висок процента на самоубийствата.
Робството носи добър доход не само на занимяващите се с него, но и на полицейски и длъжностни лица, които осигуряват „покрив“ на този бизнес.

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Национален институт по статистика и икономически изследвания на Франция изпратил в Корсика писмо адресирано до Наполеон Бонапарт.
Писмото е било изпратено заедно с хиляди други подобни до новорегистрираните фирми, представляващи френския малък бизнес.
Известие до Бонапарт дошло на адреса на къщата, която се намирала в непосредствена близост до музея на Наполеон, на улица Сен Чарлз. Там Бонапарт се е родил и живял девет години.
Получилият писмото го върнал обратно, като написал на плика, че получателят е починал и препоръчал писмото да се изпрати на Св. Петър.
Когато писмото стигнало във Франция, то било отделено, защото не намерило своя получател.
Как името на Наполеон е паднало в Статистическия институт не е известно. Предполага се, че някой от служителите на офиса го е внесъл в базата данни, за да се пошегува.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

Шерифът на Мидлвил, щата Мичиган получил странно писмо. В него анонимен автор признавал, че е откраднал 800 долара преди 30 години. В писмото молел парите, които е изпратил да се върнат на собственика на магазин в Мидл Март, който се намирал на север от Мидлвил. Този човек се оказал доста съвестен. Към открадната сума прибавил процент, който възлизал на 1200 долара.
Полицията започнала да търси собственика на магазина, но той бил продал бизнеса си още през 1988 г. Въпреки всичко бил намерен търсеният човек. Той бил много изненадан от новината. Съвсем не очаквал да получи обратно тези пари.
От правна гледна точка, тази кражба не подлежи, след толкова години, на наказание. Но ако ти помниш в продължение на 30 години грешката, която си извършил, тогава това време не е минало напразно и ти ще извлечеш важен урок от нея.