Американците много високо ценят времето си.

– Ние сме роби на времето, – казват те.

Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.

Времето за тях е скъпо струващ товар.

Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.

Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.

В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.

В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.

Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.

Един от най-шеметните възходи е преминала английската дума „yahoo“.

До 1994 г. тази дума се е срещала, само в една книга, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт.

В третото от своите пътешествия капитан Гъливер попада в страна, където хора са диви и неразумни същества, които наричат yahoo.

През 1994 г. се образувала компанията Yahoo!, която се занимавала с бизнес в интернет.

Успоредно с растежа и търговския успех на компанията думата  yahoo е започнала да става все по-популярна и главното е, че е променила своето значение.

Сега, когато произнасяме думата yahoo, ние едва на последно място си спомняме за нейният първоизточник, английска книга от 17 столетие.

Има истини, които ние трябва да помним, те ни помагат, да се съсредоточим в нашия живот и  да намалим претоварването. Това не са нови истини. Ние вече ги знаем, но сме ги забравили.

Ако практикувате и прилагате тези истини, ще имате по-здравословен живот, по-щастлив семеен, по-продуктивни бизнес. Ще има много по-малко разводи и раздели в нашата култура, ако ние просто се заслушаме в това, което Бог е казал за взаимоотношения.

Най-доброто използване на живота се корени в любовта.

„Нека любовта да бъде най-високата ви цел!“ Тя да бъде приоритет номер едно. Поставете я за основна цел. Направете я най-голямата си амбиция. Кажете: „Едно от нещата, които искам в живота са любещите отношения“.

Бог ни е показал как да оставим трайно наследство, като напълваме живота си с любов. Той е готов да ни покаже как да направим любовта най-високата цел в живота си.

Курс за обучение на тема „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ бе в разгара си.

Млад бизнесмен заявяваше пред събралата се публика как той прилага принципите на дисциплината по време на среща с потенциален бизнес партньор.

Всичко изглеждаше изключително.

– Аз точно изпълнявах всичко, за което ми разказваха, – добави той. – Топло ги поздравявах, усмихвах им се и ги питах как върви бизнеса им. Слушах внимателно , за какво ми говори той. Напълно се съгласявах с мнението му и постоянно казвах, че го считам за прекрасен човек. Той говореше за себе си повече от час. Накрая, когато се разделяхме, аз разбирах, че съм придобил приятел за цял живот.

Публиката аплодира.Когато аплодисментите затихнаха, говорителят каза озадачено:

– Ако знаеше с какъв враг се е сдобил той!…

И какво или – или? Това зависи на къде гледаме.

Или в масовата единица в обществото, или в елита.

Или глупавите потребители със стандартен-щампован мозъка или в зараждащият се елит.

Или се движим към успех в образованието, кариерата, бизнеса, или тъпо лазим е интернет, седим в социалните мрежи, получаваме падащата ни се парична част, чрез която можем относително добре да съществуваме.

Или в уеднаквената, щампована част на човечеството, или в компанията на ярките личности.

Процесът на уеднаквяване е започнал и то не отдавна, но върви с нарастващи темпове.

Знаете ли кога забелязах това? Само не ругайте и не се оплаквайте.

Когато една стока изчезне, а вместо нея се появи нещо единно и неразличимо от останалите, но със същото име. Такива мога да назова достатъчно много.

Например поничките с белия крем изчезнаха, но те по нищо не могат да се сравнят със сегашните „понички“ пълни с някакъв конфитюр или мармалад.

Ето качвате се във метрото, влака, автобуса. По-рано в превозните средства хората четяха книги, а сега всеки е потънал в своя смартфон или таблет и не забелязва какво става край него. В това няма нищо особено, освен едно.

Човечеството стремително си губи паметта.

Това се нарича „Google ефект“, когато мозъкът става инвалид подпиращ се на патерици – мини технологии. Този ефект е заразен и се предава ……

И знаете ли, кое е най-лошото? Това, че хората не забелязват това.