Здравко беше дете от едно голямо семейство. Той имаше много братя и сестри. Като по-малък той често бе сритван и подиграван от по-големите. Но когато му се отдадеше възможност, не им оставаше длъжен.

Веднъж баща му му направи дървено патенце. То се състоеше от две плоскости изрязани във формата на пате. Между тях беше прикрепена дъска за сядане. И когато Здравко седнеше на нея и се хванеше за дръжките прикрепени от двете страни на патете, можеше безкрайно да се люлее. В мечтите си, с това пате, той прекосяваше планини и бърда, реки и морета. Много обичаше това пате.

Когато стана на шест години, Здравко делеше таванската стая с един от по-големите си братята, който беше весел и закачлив. Митко, така се казваше брат му,  макар че не беше злобен  и отмъстителен, обичаше да устройва шеги на брат си, а малкият много се дразнеше от това.

Една вечер Здравко се се качи на тавана за да си легне и забеляза голяма подутина под завивките си. Помисли си, че това е Митко, който се е „скрил“ в леглото му, за да го стресне.

Малкият реши да даде урок на брат си. Нервиран и озлобен стисна ръката си в юмрук и удари със всичката си сила по „подутината“. Усети нещо твърдо и се уплаши, че е цапнал Митко по главата.

Но брат му изскочи изпод леглото и започна да се превива от смях.

Здравко отметна завивките. Там лежеше счупено дървеното пате. С цялата си ярост, гняв и злонамереност той беше изпълнил плана на Митко.

През лятото на 1983 г. с нея се случило нещастие. Баща ѝ бил тракторист и работел на полето. Той ѝ отрязал стъпалата на двата крака. Раса била на 3 годинки. В селото нямало телефон. Детето щяло да умре от загуба на кръв и преживяния шок.
След 12 часа Раса лежала на операционата маса в Москва.
За Ту-134 по тревога издигнат в петъчната нощ в Латвия „разчистили“ коридорите до столицата. Диспечерите знаели, че в празния салон лети малък пътник. Отрязаните части от краката били сложени в замразена риба и летели на съседната седалка.
Детето било поето от младия хирург Датиашвили, извикан по спешност от дома си.  Никой до тогава не бил правил такава операция.
Свалили от самолета носилката. Детето било пребледняло като лист. Хирурга извикал:
– Къде са краката?
На пода изпаднали замразените стъпала заедно с рибата.
Рамаз Датиашвили оперирал бързо. Съшивал кръвоносен съд с кръвоносните съдове, артерия с артериите, нерви, мускули, сухожилия. След 4 часа Хирурга и екипа били вече капнали от умора и напрежение.
9 часа по-късно, когато били направени последните шевове, ходилата на детето се затоплили в ръцете на доктора ….. Нямало вече разлика в отрязаните части на краката и тялото на дете, те били вече едно цяло.

В Ирак християни останали в териториите, окупирани от бойци на „ислямската държава“, са оставени да умрат от глад.
WorldWatchMonitor и Assyrian International News Agency  съобщава за откриването на телата на трима асирийци, които са починали в домовете си от глад.
В град Башика местен жител усетил остър мирис от дома на съседа си. Там били намерени телата на Джордж Дейвид и синът му Дейвид Саад. Бащата и синът са били глухонеми.
Градът в долината Ниневия отдавна е обитавана от асирийските християни,  а сега е завзет от джихадистите.
В Башика също е намерено тялото на 70 годишен християнин. Изтощеният мъж е починал седнал на стол в своя дом.

Вие разбирате, че вашите деца са пораснали, когато дъщеря ви започне да използва червило, а сина ви изтрива червилото от устна си.
Днес майка вечеря с най-големия си син в необичайно идилична обстановка, без бащата и уговорката да се яде малко повече.
Изведнъж осемгодишното съкровище със страшното име Страхил се навежда към майка си и я пита:
– Мамо, помниш ли, когато преди три дена трябваше да се закълна  в твоето здраве?
– Помня, миличък, как да не помня.
– Мамо, а как се чувстваш сега?

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.