Вашият дом, не винаги ще бъде подреден и организиран.

Децата разхвърлят играчки, разливат сок, калят, оставят раници на врати и по някакъв начин създават безпорядък във всяка стая, в която влизат. Те се учат да работят, да гладят, да сгъват дрехи, да прибират вещи, да чистят бани и да се справят със задълженията си.

Междувременно вие запълвате празнините, като почиствате след тях, довършвате започнатите задачи и преподавате едни и същи уроци многократно.

Шумът никога не спира. Финансовият стрес нараства с всеки скок в растежа, медицинска сметка, разходи за училище и такса за дейност.

Дезорганизацията се превръща във вашата нова нормалност. Детските стаи остава разхвърляни година след година, но изберете да видите Господ да действа в Неговата любов.

Идва време, когато тишината ще замени смеха. Когато спалните ще останат вечно чисти, защото никой не живее в тях. Когато сметките за хранителни стоки намалеят, а купчините пране се свият. Когато шумът, хаосът, лепкавите пръстови отпечатъци по стените, безкрайните въпроси, прекъсванията посред нощ – всичко това изчезва.

Къщата става безупречно чиста. Организирана. Тиха.

Само че сега би дал всичко за още една разхвърляна сутрин, още един силен спор на масата за вечеря, още едно сълзливо лягане, когато отчаяно се нуждаят от теб. Не си пожелавай да пропуснеш Божите дарове за днес.

Затова се насладете сега. Насладете се на смеха им, който ехти по коридорите. Насладете се на бъркотията им, която доказва, че са тук и растат. Насладете се на виковете им, които ви напомнят, че все още се нуждаят от вас.

Насладете се на финансовия стрес, защото това означава, че инвестирате в тяхното бъдеще.

Насладете се на неорганизираността, защото това означава, че животът се случва, не просто съществува.

Децата ви нарушават перфектно подредения ви живот, но те също така създават нещо много по-ценно от чиста къща. Те се превръщат във възрастни, които знаят, че са били обичани, желани и на които са се радвали, дори когато са били разхвърляни. Вашата любов ги подготвя.

Един ден ще се събудите в тишина и безупречно чисти стаи, копнеейки отчаяно за още една хаотична сутрин с вашите красиви, разхвърляни деца.

Не чакайте детските стаи да се изпразни, за да осъзнаете какво сте имали. Насладете им се сега: разливи, шум, стрес и всичко останало.

Намерете Исус и радост в бъркотията от смислени моменти с детето си.

Петърчо крещеше:

– Мамо, ела в банята. Тук има огромен паяк.

Майката веднага се втурна в банята и откри:

– Въпросният паяк е по-малък от нокътя на кутрето ми, – въздъхна тя. – Ако никога не е виждал наистина голям паяк, тогава този с неговия размер ще му изглежда голям.

Ако преди сме познавали само любовта и грижата на друг човек, тогава можем да си мислим, че това е най-голямото, което любовта и грижата могат да бъдат.

Когато се сблъскате с Божията любов и грижа за вас, всичко останало бледнее в сравнение с нея.

Петър Петров трябваше да проповядва в един малък град. Когато пристигна го уведомиха:

– Църквата няма средства, за да ви плати стая в хотела. За това ще отседнете в едно семейство от нашата църква.

Пристигайки в тази къща собственика посрещна Петър, заведе го в стаята. Показа му банята и тоалетната.

Когато дойде време за обяд, домакина заяви:

– Не сме длъжни да ви храним. Трябва сам да се погрижите за себе си.

През цялото време, докато Петър бе в този дом, никой не му обръщаше внимание. Ако зададеше въпрос, правеха се, че не са го чули.

Домакините не криеха желанието си, час по-скоро да ги напусне.

Този ден Петър разсъждаваше върху Колосяни 3:16: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си“.

Студеният прием в къщата го накара да се замисли:

– Как приемам Божието Слово? Давам ли на Божието Слово топлия прием, който заслужава, или не му обръщам внимание? На Божието Слово уютно ли е в сърцето ми или се чувства като нежелан гост? Приемам ли с радост Божието Слово, показвайки му своята любов и смятам ли за чест да го имам в сърцето си?

Добри въпроси, които чакаха искрени отговори.

– Божието Слово ако има топло, приятелско посрещане, ще се почувства като у дома си в сърцето ми и ще реши да остане там завинаги, – констатира накрая Петър.

Нека днешният ден бъде белязан с решението да се всели Божието Слово във вашето сърце. Отворете му вратите и го поканете да остане там завинаги.

Посрещнете Го топло като желан гост, който много обичате и цените.

Така ще внесете в живота си огромно духовно богатство, което ще обогати не само вас, но и хората около вас.

Петрана бе бясна. Малкото ѝ момче бе пръснало храната на папагала върху леглото си.

Когато тя се разкрещя, Тони намери от някъде маркери и започна да шари стените на банята.

Петрана бе чувала да я съветват в такива ситуации:

– Брой до три.

Но това не работеше.

Отнемаше му любими играчки, наказваше го в ъгъла и какво ли наказание още не измисляше за малкия пакостник, но те не оказваха никакво влияние на Тони.

Тя бе виждала другите майки да броят до три, но след това нищо не правеха.

И Петрана опита, но малчугана извика:

– Четири!

– Просто не знам, какво за Бога трябва да направя, – тя бе на предела на силите си.

Петър Ненов бе много притеснен.Трябваше да направи своя избор.

– Ако работя от в къщи, на практика мога да стана от леглото и да бъда на бюрото си, – каза си той.

Внезапно от близкия килер изскочи петгодишният му син и го атакува с новия меч, който му бе купил.

– Все пак офиса има своите предимства, – вдигна вежди Петър, след като се бе съгласил да бъде там.

Тогава непознат колега нахлу в стаята и попита:

– Дони, гледа ли снощи играта? … Господи! Чакай , ти не си Дони …

Най-накрая Петър се заключи в банята в апартамента си.

Въпреки че звукът от тропащи крака, тичащи напред-назад по коридора, звучеше като лудница, Петър поне беше спокоен.

Накрая той установи:

– Наистина, няма значение къде ще бъда. И на двете места не мога да свърша нищо.