В училище учителят бил атеист. Един ден той казал на децата
– Всеки, който е атеист да си вдигне ръката.
Разбира се, всички деца искали да приличат на преподавятеля си и с радост вдигнали ръка. Само едно момиченце не вдигнало ръка.
– Нина, защо не вдигна ръка?
– Защото съм вярваща!
– А защо си вярваща?
– Защото моят баща и моята майка са вярващи.
– А ако твоят баща и майка бяха глупаци, ти каква щеше да бъдеш?
– Атеиска.

Атеист отишъл при един свещеник и го попита:
– Вие ли сте напечатали обява във вестника, че можете да докажете на всеки безбожник, че е безумец?
– Да, – казал свещеникът. – А вие кой сте?
– Аз, ….. аз посветих двадесет години от живота си, за да докажа, че няма Бог!
– Хм ….., а нима това не е безумие, да пропилееш 20 години, за да докажеш това, което не е?

Атеист убеждавал една баба, че няма Бог:
– Как можете да вярвате, че има Бог? Ние вече в космоса бяхме и Бог там никой не е видял. И течението на реките обърнахме, но Бог не се е показал.
А бабата му казала:
– А вие знаете ли защо на мъжът растат мустаци, а на жената не?
Атеистът млъкнал. След това тихо признал:
– Не знам.
– Ако вие не знаете какво става под носа ви, за какъв космос ми говорите?

Разговаряли двама атеисти. Единият казал:
– Аз съвсем не оченям православните! Как можеш да очерниш тези, които ходят в тъмни, мрачни и черни дрехи? Какво по-черно да им противопоставя? Съвсем не ги очерням, а съм даже и на тяхна страна!
– Кажете ми нещо хубаво, уморих се да ви слушам …
– Ако нямаше черното, никой нямаше да види бялото.
Другият удивени го изгледал:
– А кое е бялото?
– Ето тази светлина!

Близо до град Тамбов се намира село Лысые горы. Тук живее Александр, той е на 80 години. В младежките си години бил увлечен от болшевизма, станал атеист и гонител на вярващите.
Веднъж в изблик на ярост против църквата, той хвърлил всички икони, които се намирали в дома му. Те изгорели, освен една. По чудо се запазила и дори не била обгорена само иконата на Св. Николай.
Освен това, иконата сякаш станала като нова след огъня. Боите ѝ засияли като нови, образа станал като жив.
Това чудо удивило много от хората в селото.
Минало време и Александр попадна в затвора, не за клевета, а за разсъждения срещу Бога. В затвора той дал обет на Бога, че ако излезе от там ще отслужи молебен на Св.Николай
През 1953 г. починал ръководителят на страната и била дадена амнистия на затворниците. Така Александр се върнал в къщи. Бившият безбожник дошъл в църквата и помолил свещеника да отслужи молебен за Николай чудотвореца.
Така чрез огнено старадание Бог обновил душата на един човек.