От НАСА са съобщили за успешен експеримент за отглеждане на червена римска маруля на космическа станция.

Опита е проведен в специална лаборатория Veggie, в която са създадени необходимите за растежа на растенията условия.

Осветлението е било осигурено с червени, зелени и сини светодиодни лампи.

Марулята е отгледана в безтегловност за 33 дни. Семената са били доставени през април 2014 г. с товарен космически кораб SpaceX.

Тъй като растенията в космоса не могат да се поливат, влага се доставя до корените им чрез специална система.

На участниците от 44-тя експедиция ще им бъде позволено да изядат половината от новата „реколта“. Останалата част ще бъде опакована, замразена и изпратена за изследване на Земята.

Според НАСА, отглеждането на зеленчуци в космоса ще открие нови възможности при полетите на астронавти до други планети.

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.

В процеса на създаване е принципно нова ракета, предназначена да доставя астронавти на астероиди и дори полет на Марс. Постигнат е значителен напредък.
Това е така наречената система за изстрелване в Космоса – Space Launch System. Ново поколение ракети, които, според идеята на инженерите, ще доставят астронавти и товари в космоса. Това може да бъде една експедиция до астероиди или да послужи като транспорт за първата мисия на Марс.
„Това е една много амбициозна програма,“ – обявил е на пресконференция заместник-директор на НАСА Робърт Лайтфут. Той е съобщил, че е бил успешено проведен анализа на техническите и програмни аспекти на проекта.
„Това е важен крайъгълен камък за всяка програма или проект на НАСА,“ – обяснил е той.
Лайтфут е подчертал, че се планира създаването на моделна гама ракети, а не ракети за конкретна мисия.
От своя страна, помощник ръководителят на NASA Уилям Герстенмайер, пряко отговорен за научни изследвания и операции, е напомнил, че работата по проекта продължава вече три години. Сега инженерите пристъпват директно към изграждането на ракетата. Тестът на двигателя на самата ракета, както и стъпките, които ще я отведат отвъд земната атмосфера, ще започнат през есента, около октомври-ноември.
Предполага се, че ще бъдат създадени два нови вида ракети – малки по 77 тона и големи 143 тона. Прогнозираната стойност, за създаване на малка ракета е повече от 7.000 милиарда долара.
В този случай, точната дата на пускането на новата ракета от НАСА не се знае. Представители на ръководството отбелязват, че работата ще бъде трудна и в крайна сметка машините трябва да бъде наистина надеждни, така че за сега няма да определят срокове.

Американската космическа агенция определи астероид, на който, например, след десет години ще полетят астронавти.
С помощта на телескопа Spitzer учените са открили, че диаметърът на небесно тяло с обознаение MD 2011 е 6 метра, а теглото – 100 тона.
Астероидът има много ниска плътност, за това изследователите смятат, че е кух или или се състои изцяло от купчинки с малки камъни, държани заедно от гравитацията.
НАСА планира да пусне автоматиен апарат, който да улови астероида в специална мрежа, а след това с нея да го „довлече“ на устойчива орбита около Луната. До средата на 2020 г. се планира да се разработи пилотиран космически кораб, който впоследствие ще бъде изпратен на астероида. Решението дали това ще е точния астероид за сега не е оконателно.
Експерти отбелязват, че в списъка са номинирани още няколко астероиди, а списъкът може и да расте. Окончателното решение ще бъде взето до края на 2014 година. Според заместник-директор на НАСА, Уиляма Герстенмайер, проектът ще стане част от подготвителните пилотирани полети на дълги разстояния. В допълнение се очаква, че проучването на астероида, ще гарантира безопасността на Земята от астероидни заплахи.

Компанията Ad Astra Rocket е представила най- мощната до днес плазмена ракета в света. Компанията е обявила, че двигателят на ракетата VASIMR VX-200 е имал мощност 201 киловата във вакуумната изпитателна камера.
Двигателят е в състояние да произвежда периодично маневрирано ускорение за поддържане на желаната височина. Ускорението на космическа станция в момента се осигуряват от космически кораб с конвенционалните двигатели, които консумират около седем и половина тона гориво на година. С помощта на VASIMR този обем е намален до 0.3 тона.
Но компанията Ad Astra има много по-амбициозни планове за двигателя – например, като високоскоростна мисия до Марс. Десет и двайсет мегаватовият VASIMR двигател може да достави човешкия екипаж до Марс само за 39 ден, докато традиционните ракети изискват за това шест или повече месеца. По-малко време за пътуване означава, че астронавтите ще бъдат по-кратко време изложени на космическа радиация, което е сериозен проблем за мисии до Марс.
VASIMR също би могъл да бъде адаптиран и за тежко натоварване, характерно за роботните мисии, въпреки че в този случай тя ще се движи по-бавен в сравнение с лекия човешки екипаж.
Тази технология използва радиовълни за нагряване на газове като водород, аргон, неон, и създава гореща плазма. Магнитните полета отделят заредена плазма от задната част на двигателя, създавайки инерция в обратна посока.
VASIMR няма физически електроди, които влиза в контакт с плазмата, а това удължава живота на жизнената конструкция и позволява да се създаде по-висока енергийна плътност в сравнение с другите двигатели.