Металистите  са помолили в Пентагона, да не използват песните им, когато водят разпити. Това било казано от американския военноморски офицер, който участвал в елиминирането на Осама бин Ладен.
Военният отдел взел под внимание молбата на музикантите и започнало при разпитите да пуска християнски рок.
Металистите са се противопоставили срещу използване на музиката им, когато се е водила войната с Ирак. Те заявили, че не искат тяхната музика да подтиква хората към насилие.
Сега вместо Metallica американците ще пускат на затворниците християнски рок изпълняван от групата Demon hunter, чието име се превежда като „Ловци на демони“. Групата се е свързала с военното ведомство и е изказала готовност всячески да съдейства.
Подобна практика е много разпространена в американската армия. Пленниците често се оставят под влияние на по-тежка музика. В частност, този подход е бил използван в затвора Абу Гариб и Гуантанамо.

Военният кореспондент В. Немирович-Данченко разказва как при придвижването на отряда на генерал Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя групата му била спряна от група мюсюлмански жени, които му поднесли „невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало“. Изненаданият генерал попитал с какво е заслужил този жест, а отговорът бил още по-неочакван:
– От турските жени!
– От какви турски жени? – попитал Скобелев.
– От жените на Казанлък, Стара Загора и Одрин … За това, че честта им не е била опетнена благодарение на вас. Затова, че неприкосновеността на харемите е била запазена от вашите войници!
Кой е генерал Скобелев?
Генерал-майор Михаил Скобелев е един от най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Възпитан в семейство на потомствени военни Първоначално решава да учи математика в Петербургския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изключен от университета. Едва тогава се посвещава на военната кариера.
Завършва с отличие Николаевската военна академия  през 1868 г. и участва в множество успешни операции в Средна Азия.
През март 1877 г. е привлечен от главнокомандващия на Дунавската армия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен.  Там си спечелва прозвището „Белия генерал“. Действията му по време на Третата атака на града подчертават военния му талант и разкриват способността му да взима решения точно на време във най-трудните ситуации.
Освен безспорните си качества на военачалник генерал  Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, за това бил един от най-обичаните руски генерали.

Трудно е да се избегнат роботи струващи 4,5 милиона долара, които патрулират небето над главата ти, снабдени с най-новите технологии. Арабски екстремисти, които воюват с въоръжена до зъби американска армия са се сблъскали с подобна задача.
Сред документи на изоставената база от екстремисти в Тамбукту била намерена брошура описваща 22 способа за противопоставяне на наблюдение от въздуха.
Брошурата съдържа съвсем прости съвети. Например, да се остави колата в сянката на гъсти дървета и така да се замаскира, че да се слива с околната среда. Автомобилите да се намазват с кал. Да не се използва безжична комуникация.
Има и по-сложни съвети. Така например, се препоръчва да се използва преносим радар за проследяване на безпилотните летателни апарати.
Екстремистите са взели в предвид, че роботи обикновено летят по определени маршрути и правят видеоснимки. Снимките попадат в центъра, където ги анализират операторите. Обикновено не се използва система за компютърно разпознаване на образите и сензори отчитащи движението, така че замаскирането на автомобил може да стане по-прости начини.
Безпилотните летателни апарати все още се използват за военни операции, но на някои места те патрулират над градовете и шпионират цивилното население. Естествено в този случай роботът няма да бъде оборудван с тежко въоръжение.
Въпреки мирните цели, използването на летящи роботи над градовете е предизвикало загриженост от страна на Electronic Frontier и други правозащитни организации. Използването на такива роботи става без да се информира обществеността.

В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

Случвало се Фридрих да попита  войниците си как живеят. По-конкретно, краля задавал стандартни въпроси: на колко години е войника, колко години служи във войската, харесва ли му или се оплаква от службата си.
Фридрих не винаги получавал отговор на въпросите си, защото повечето от войниците му били чужденци и не знаели немски, освен основните команди.
Виждайки това, подофицерите накарали войниците си да назубрят отговорите на въпросите, за да могат да отговарят на краля. На последния въпрос трябвало да отговарят с фразата: „Да и двете“.
Веднъж краля изменил последователността на въпросите и ето какво се получило. Краля попитал:
– Колко години служиш във армията?
– 23 години, – отговорил войникът.
Кралят продължил със следващия въпрос:
– На колко си години?
– На 3, – съвсем спокойно отговорил войникът.
Краля погледнал войника и казал:
– Изглежда някой от нас двамата е луд?
Войникът продължил с отговорите на въпросите си:
– Да и двете.