Най-високият връх на Земята – Еверест се е преместил с три сантиметра на юго-запад след разрушителното земетресение в Непал.
Това е заключението, направено от експерти от Китайската националната администрация по геодезия, картография и устройство на земята.
Според изследователите, през последните 10 години Джомолунгма се е премества с 40 см на североизток със скорост 4 см на година. Освен това, височината на планината през същия период се е увеличила с 4 сантиметра.
В края на април, британски учени съобщили, че земетресението в Непал не е довело до промяна на височината на Еверест. Височината му сега е 8848 метра.

Трънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна. Храстът се отглежда и като декоративен.
В действителност, трънката служи като растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди, главно кемпферол и кверцитин, малко цианогенни гликозиди, захари и други.
Плодовете съдържат захари – глюкоза и захароза, пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и други.
За лечение се употребяват плодовете, листата и цветовете на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се осъществява в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се забелязват при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с кисело стипчив вкус.
При правилно сушене в билката се запазват действащите вещества, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация – до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.
Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, а в същото време увеличава апетитът.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е изключително ефективен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират в замръзнало състояние. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.
Цветовете на трънковият храст притежават голяма терапевтична и лечебна стойност. Билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин, горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки и пруназин, кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus, съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина, наричана също цианид. Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.
Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано за маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.
Месеста част или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски материали, градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.
Запарката от цветовете на трънка действа слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и други.
Ето и някои рецепти за използване на трънката.
Две супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Плодовете на трънката се консумират като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.
Внимание!
Циановодородната киселина, наричана също цианид или циановодород, образувана от някои химикали, намиращи се в трънката, е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно.
Дори разтвор, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа цианид. За това трябва да бъдете особено предпазливи, когато употребявате лекарства, приготвени от трънка или нейни части. Това винаги трябва да става под надзора на квалифициран медицински специалист.

Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Прилича на приказка, нали …..?
Но това не са откъснати от реалността мечти, а напълно естествен свят.
Нито резултат от работа с фотошоп.
Това са действително съществуващи пейзажи.
Такива приказни сини поля има в парка Хитачи Япония.
Това чудо на природата е създадено от 4,5 милиона цветове на немофилии, цъфтящи там всеки април.
Те създават наистина едно завладявщо зрелище.

На 17 април тази година във валийското село Понтфадог в графство Риксем ураганен вятър е повалил дъб на 1200 години. Жителите на селището са много огорчени от това.

Според даните, понтфадогският дъб, чиято обиколка на ствола е била 12,9 метра, е бил посаден през 802 г. Местните са го смятали за голяма забележителност.

Представител на местния съвет Кен Скейтс отбелязал, че в резултат на ветровитото време в Понтфадог и околностите му, са пострадали множество дървета.