Военните бази често са подобни на малък град с конвенционални сгради и необходима инфраструктура, характерна за такива обекти. Те се използват предимно за настаняване и обучение на военнослужещи, като щаб по време на военни операции в определени области. Ако базата е построена за изпълнение на конкретни задачи, то съответно тя има специфична инфраструктура. Тъй като някои база са построени на необичайни места, те имат необикновенно планиране и външния вид.
Базата Pine Gap е съкращение за съвместната американска и австралиска военна база – Joint Defence Facility Pne Gap.
Двете агенции, CIA и NSA, имат достъп до необходимото оборудване за наблюдение и събиране на информация с помощта на безпилотни апарати на всевъзможни проблеми в източното полукълбо.
Базата е построена в центъра на пустинята близо до Алис Спрингс и има странно форма, особено големи бели кълба – обекти, които защитават радарната инсталация.

Представете си, ако преди години някой спомене, че роботите ще формират групи и ще изпълняват достатъчно добра музика, другите хора ще гледат на този човек, като на малко луд.
Но в днешно време, човек не може да бъде изненадан с нищо. Известната рок група Compressorhead със своя робот барабанист StickBoy, групата Z-Machines, а и скоро компанията KMel Robotics е обединила в музикална група няколко летящи многороторни роботи.
На разположение на роботизираните безпилотни летaтелни апарати има китара, барабани, клавишни инструменти и няколко набора от камбани с различни тонове.
Летящите „музиканти“, извършват програмирано трептящо движение, докосвайки със специални елементи от тяхната конструкция струни, натискат клавиши, ….., крайният резултат от които е извличане на звука от модифицираните музикални инструменти.
Съгласуваните действия на летателните апарати се координира от един централен компютър. Те свирят разпознаваем музикална тема от филма „2001: A Space Odyssey“, коледна песен „​​Carol of The Bells“ и други песни. Следва да се отбележи, че за създаването на музикалната група на летящи апарати специалисти от KMel Robotics  са работили съвместно със специалисти от такива известни компании като Intel и Lockheed Martin.

През 1897 г. в няколко точки на Лондон инсталирали газови фенери.
Тези апарати не само осветявали улиците, но и работели като автомати предлагащи горещо кафе, чай и какао.
Като допълнение, от тези автомати можело да се купят цигари и пощенски картички.
В един от моделите имало дори телеграф, по който можело да се предават съобщения в Скотланд Ярд. И всичко това е работило само на газ.

Съвременните военни лазери могат да извадят от строя шпионски спътници или вражески транспортни средства. Но в бъдеще, военните се надяват да се въоръжат с разряди от мълнии и с тях да стрелят по целите на бойното поле.
Във воените лаборатории на САЩ се тестват лазери, които могат да създават във въздуха заредени плазмени канали. Тези своеобразни пътища на мълнията, създадени с помощта на лазер, позволяват прицелно поражение на танкове или невзривени мини, защото са по-добри проводници на електричество, отколкото земята.
Принципът на работа на това оръжие е основан на знанията за мълнията попадащи от буреносни облаци към земята. Електричеството следва пътя на най-малкото съпротивление.
Учените използват лазери със свръхкратки импулси от средна енергия. Електромагнитното поле на лазера може да събира електрони от молекулите на въздуха и да създава плазмен маршрут на електричеството.
За създаване на един единствен лазерен импулс се използва енергия много по-голяма от необходимата за един голям град, но импулса съществува само две трилионни части от секунди.
Такива „лазерно – плазмени канали“ са в състояние да контролират посоката на микровълнови импулси, както и на електроенергията. Микровълновите импулси са влезли във въоръжение при военно въздушните сили, където ги използват за причиняване на временна недееспособност на електронни системи за отбрана и военни въздухоплавателни средства, включително безпилотни летателни апарати.
За сега тази технология е в стадий на разработка в лабораторни условия.

Наричат ги още марсоходи или роувърси. Това са специални апарати за изучаване на скалите и минералите. Те имат четири двойки стерео камери, които ни представят света около нас в три измерения. Към този вид апарати е прикрепено устройство, което смила камъните от повърхността и анализира състава им. Инфрачервената спектрометрия е в състояние да търсят минерали, които са се оформили в присъствието на вода.
Обект на изследването е произхода на скалната природа на планетата, защото той пази в себе си историята на древния Марс. Това изследване може да даде отговор на въпроса: „Сами ли сме във Вселената?“