Луанда е столицата и най-големия град в Ангола. През 2008 г. той е признат за най-скъпия град в света.

Основната причина за високите цени на стоките и услугите в града, а също и инфраструктурата е тридесетте годишната гражданска война.

Печалбите на чуждестранните компании, които са били получени за сметка на добиването на нефт и елмази, създават повишено търсене на висококачествени жилища, скъпи коли и ресторанти, както обувки и дрехи.

Докато по същото време по-голяма част от гражданите на страната живеят в крайна нищета. В страната почти всички храни са вносни. За това цената на един литър мляко надвишава 200 лева, а тристаен апартамент под наем 500 000 лева на месец.
В периода от XVII до XIX век Луанда се превръща в един от най-големите центрове на търговия с роби. Заедно с подвластните португалски територии през пристанището за изведени около три милиона негри.

Ангола е единствената страна в света, където е забранено да се проповядва исляма. Забраната е наложена през 2015 г. Вярващите в тази страна са около 90 хиляди души.

Официалният език в страната е все още португалски.

Най-студеният месец в страната е юли. Температурата може да падне до 16 градуса по Целзий.

В XXI век благодарение на петролните компании, икономиката на страната е станала една от най-бързо развиващите се сред държавите от Субсахарска Африка.

Луанта столицата на Ангола е най-големия град в страната. През 2008 г. е призната за най-скъпия град в света. В нея цените на стоките и услугите са високи. Освен това инфраструктурата е пострадала от гражданската война, която се е водила 30 години там.

Печалбите на чуждестранните фирми, получени в Ангола от добив на нефт и елмази, създават възможности за повишено търсене на жилища с високо качество, скъпи ресторанти и автомобили, обувки и дрехи.

Въпреки това, голяма част от населението живее бедно. В страната почти всички храни са вносни. За това литър мляко струва три долара.

В ЮАР са започнали да обучават слонове да търсят взривни вещества по миризмата. Уроците се водят от местни дресьори съвместно с експерти от въоръжените сили на САЩ.
Шон Хенсман, сътрудник от едно ранчо, казал, че слоновете имат изключителен нюх и за разлика от кучетата дълго помнят миризмата. Той отбелязал, че в Ангола, където непрекъснато избухват въоръжени конфликти, тези животни са се научили да определят районите с минни полета и ги избягват.
По време на скоро проведено изпитание 17-годишния слон на име Чишуру успял безпогрешно да определи, от няколко кофи, под коя точно са били скрити  експлозивите. Слонът дошъл до кофата и я ритнал със задния си крак.
Експерт от САЩ Стивън Лий е отбелязал, че животните няма да бъдат използвани по време на бойни действия.

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.