През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

Вероятно това е най-елегантната лазаня в света и се предлага в „Портофино“ в казиното и хотел „Мираж“ в Лас Вегас.
Тази невероятна версия на любимото ястие на американците има италиански произход.
Лазаня е напълнена с най-добрите съставки.
Прави се от Кобе говеждо, испански шунка, прошуто, Пармезан-Реджано, моцарела биволска, бели гъби и сос фуагра фетучини алфредо.
Лазанята сам по себе си звучи чудесно, но главният готвач Michael LaPlaca решил да я отведе до невероятно по-високо ниво, украсявайки я с бял диаманен трюфел и 23-каратово златно листо, което прави тази лазаня много скъпа. Тя струва 100 щатски долара.
Това екстравагантно ястие можеш да видиш само във Вегас.

Един американец пристигнал в Йерусалим. Той много искал да види Стената на плача. Но тъй като забравил как се нарича точно това място, казал на таксиметровия шофьор:
– Закарайте ме на това място, където плачете, крещите и си биете главите в стената.
Шофьорът го закарал до сградата на данъчната полиця.
Така е, когато се бърка болката пропита с мъка за нещо безвъзвратно загубено и насила наложеното чрез натиск.

Американски архитект пристигнал в Лондон. Той бил на бизнес пътуване и искал да види всички известните сгради в Лондон.
Нямал много време, за това помолил шофьора на едно такси да му покаже всички стари и известни сгради в Лондон.
Шофьорът най-напред го закарал до лондонския Тауър.
– Това е лондонския Тауър. Тази сграда е била затвор в миналото.
Американецът погледнал сградата и казал:
– Толкова е малък. Такъв в Америка можем да построим за един ден.
Таксито откарало американеца пред Уестминстърското абатство. Шофьорът казал:
– Това е най- известната църква. Крале и кралици са идвали тук, за да се женят.
Американецът погледнал старото здание и казал:
– Ха!Такава църква в Америка можем да построим за два дни.
Шофьорът решил да го закара до по-голяма църква и го докарал до катедралата Св. Павел. Спрял пред нея и казал:
– Това е най- известната църква в Англия. Великият архитект Кристофър Рен я е построил.
Американецът излязъл от таксито огледал църквата и казал:
– Такава църква можем да построим в Америка за три дни.
След това шофьорът го закарал до парламента.
– Тук заседават нашите политици.
– Ха, – казал американецът, – това у нас можем да построим за четири дни.
Шофьорът минал покрай Бъкингамския дворец и дома на кралица Елизабет без да спира. Американецът се развикал:
– Ей! Какви са тези красиви и огромни здания?
Шофьорът погледнал към дворците и казал:
– Не знам. Тази сутрин ги нямаше тука.

Отдавна бях чела за това, но реших да направя сама проверката. В прозрачен буркан излях олиото и го оставих в хладилника.
След няколко дни сместа в буркана трябваше да помътнее или да и се размине това.
За фалшивият зехтин писа американец. По думите на специалистът  Том Мюлер, 70% от зехтина, който се продава на пазара е фалшив.
Мюлер твърди, че фалшифицирането на зехтина става в страни, където се произвежда. За това Том обвинява мафията. Италианските правонарушители съвсем не се гнусят от такава печалба.
Зехтинът е често фалшифициран чрез разреждане с истински или създаване на добра имитация, която трудно би могла да се различи.
Излишно е да казвам, че ползата от такъв продукт е нула.
Мюлер твърди, че фалшифицирания зехтин по вкус не може да се открие. За целта е необходимо да се остави в хладилник и ако помътнее, вече знаете, че държите фалшификат.
Има и друг начин за проверка. Запалете фитил потопен в зехтин. Истинското масло гори с чист пламък, а фалшивото изобщо не гори, а само пуши.