Растението Росен, което се среща в южна Европа, северна Африка и централна Азия може да се възпламени спонтанно в горещо време.
При запалването си растението отделя растителни етерични масла.
Най-интересното е, че това растение не се поврежда по време на горенето.
Някои предполагат, че горящия храст в Библията е подобен на Росен.

В Югоизточна Азия живее народност баджо или така наречените морски цигани. Така ги наричат, защото водят морски номадски начин на живот крей бреговете на Филипините, Малайзия и Индонезия.
През последните години някои от тях се преселили на сушата, но много от тях живеят в лодките си като във къщи насред морето.
Те посещават брега, за да продадат уловената риба и събраните перли, и да си купят ориз, вода и други предмети от първа необходимост.
На много морски цигани в детството им пробиват тъпанчетата на ушите, но след това без болка могат да се гмуркат на дълбочина 30 метра, за да търсят перли и морски краставици.

Тя се нарича така, защото има кубична форма. През последните 60 години тази симпатяга е отнела живота на около 6 хиляди души.
Нейната отрова се смята за най-силната в света. Тя поразява сърцето, нервната система и кожните клетки.
И най-лошото е, че всичко се съпровожда с такава адска болка, че пострадалите изпадат в шок и се удавят или умират от спиране на сърцето.
Ако раната веднага се обработи с оцет или оцетна киселина, пострадалия има шанс да оцелее.
Кубомедузата се среща в морските води на Азия и Австралия.

Звучи нелогично, а нима слоновете плуват?
Ако отидете на Адаманските острови, ще узнаете, че е останал един единствен плаващ слон.
В Индия слоновете се използват за работа отдавна. Трябвало да преместват тези гиганти от един остров на друг и самите животни се научили да плуват.
Преди 15 години на островите се появили кораби и камиони, които били къде-къде по ефективни при превозване на товари.
В резултат на това слоновете били продадени на континента или на международни зоологически градини. Останал само Раджан. Той е в напреднала възраст и плува само по сутрин 5 минути на ден и то рано сутрин около 5:3о часа, за да избегне големите вълни.
Плажът, на който плува Раджан е невероятен, много пътеводители подчертават, че е най-красивия плаж в Азия.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.