В калужкото село Исте в парк се намира интересен музей „МУ МУ“  – МУзея МУсора или музей на боклука.

Сред експонатите на музея има сувенири, арт инсталации, портрети на известни личности, предмети от интериора, скулптори. Всички те са направени от боклук, ненужни вещи.

Авторите на произведенията на „боклучавото“ изкуство творят прекрасното от нищо. Парчета стъкла, пластмаса, стари монети, дискове, различни железа, всичко става за работа.

Човек може да се чуди само на въображението и уменията на хората, които са създали този музей.

В рамките на пет години, група дизайнери, които работили при създаването на различни обекти – хотели, офиси, домове, музеи. В резултат на това натрупали много ненужни предмети, които е жалко да се изхвърлят. Те били събрани в склад с площ 1000 кв.метра.

Тогава се родила идеята за  музейна сбирка от отпадъци. Пространство, където вещите придобиват нов красив и весел живот, и най-важното не се изхвърлят в кошчето.

На Хемингуей често приписват авторството на краткия разказа: „For sale: baby shoes, never worn“ – „Продават се детски обувки още не носени“.

Писателят се хванал на бас с приятелите си, че ще напише завършено произведение от шест думи и успял да спечели от всеки по 10 долара.

В действителност подобно обявление за детски обувки или колички са се появили в американските вестници много преди да започне писателската кариера на Хемингуей.

Различни автори публикували статии с разсъждения за такива обявление, в които са ги определяли като кратки разкази.

А историята за парите на Хемингуей се появила в печата едва през 1990 г.

Фасадата има пряко отношение към интериорния дизайн, създава се баланс между външния вид на сградата и вътрешното ѝ съдържание.

Поради сравнително широка гама от материали, използвани в строителството на тези жилища, авторите отделят изключително голямо внимание на хармонията на отделните съставки, за да създадат различни типове пространства.

В тази идея са използвани редица видове камъни и дървета, които заедно образуват хармонична палитра от цветове, влизащи в интериора на помещенията.

Много образовани хора казват, че Исус въобще не е съществувал, че Той е мит. Много от авторите по това време нищо не споменават за Него.

А ако се спомене за Тацит, се изказва мнение, че това е по-късно вмъкната от него историята. Добре е да се знае, че в текста на Тацит не се упоменава за Христос, а се разкрива Христос като Спасител.

Светската култура предлага да не се вярва, че Бог е станал младенец, а в това, че всеки младенец е бог. Дори за тях това не е нужно да се вярва, то е просто факт. Едно „но“ ни подсеща, че всеки възрастен чичко или стара лелка също са богове.

Докато човек е малък, мълчи и гука, той е прекрасен, но какво да кажем, когато порасне и се превърне в алкохолик. От тук и логиката на Ирод. Децата са цветя в живота, но навреме трябва да ги срежем, за да не се превърнат в увехнала гадост.

Раждането на Исус е факта и това е безспорно. То се е превърнало в част от историята.. Това Рождение е продиктувано от любов.

В същото време всеки човек израствайки, започва да обича деца и възрастни, гукащите и псуващите, усмихващите се в люлката и лъжещи по телевизията.

Между сантименталността и трезвата любов към всички хора има голяма пропаст, както между Бога и човека, но бездната е преодолима, благодарение Рождението на Исус.

Учените са установили, че добрите дела и помощта, която оказваме на другите, допринесат за постепенното премахване на социалната фобия.
Социалното тревожно разстройство е ирационален страх от взаимодействия с други хора. Тя може да достигнат до такава степен, че лицето да се оттегли вътре в себе си и да ограничи социалния си кръг до минимум.
В проучване проведено за 4 седмици взели участие 115 души, разделени на три групи.
Първата група от участниците са били помолени редовно да правят добри дела, като помага на съседа да коси, да дарят пари за благотворителност или да мият чиниите в дома си.
Втората група от хора е трябвало да увеличат броят на ежедневните социални контакти с други хора, а третият – просто да записват ежедневните събития, без да променят обичайното си поведение.
В края на експеримента се изяснило, че хората, които редовно правят добри дела, са почнали повече да общуват с другите, въпреки че не им е казано да правят това. Те започнали по-лесно да общуват с непознати и страха от комуникацията постепенно отслабнал.
Авторите на изследването обясняват своите изводи, по следния начин. Хората с благодарност се отнасят към лицето, което се стреми да им помогне, така очакванията за общуване с други хора са се променили.