В Холандия, през втората половина на 2014 от банкерите ще се изисква да полагат специална клетва. Това е първата инициатива от такъв род в Европа.
През януари са я положили всички членове на управителните органи на холандските кредитните институции. В клетвата се казва: „Заклевам се, че ще направя всичко възможно да се запази и увеличи доверието във финансовия сектор. Нека Бог да ми помогне в това“.
За атеисти е измислен алтернативен вариант. Клетвата трябва да донесе 90 хиляди работника във финансовата сфера. За банкерите, които нарушават тържественото обещание, ще има наказание.
По-специално, те могат да бъдат поставени в специален „черен списък“, да бъдат наказани или глобени. Санкциите за лъжесвидетелите ще се прилагат от 2015 година.
За идентифициране на престъпници в холандските банки се създават дисциплинарни комисии и трибунали по образеца на съществуващите за брокери и инвестиционни консултанти. Комисията ще работи само с тези банкери, които дават клетва.
Подобно на Холандската клетва са дали и банкерите на Австрия. Това става доброволно. Във Великобритания петте най-големи финансови институции през 2013 г. назначиха бившия шеф на Конфедерацията на британската индустрия Ричард Ламбърт за отговорник при разработването на нови етични стандарти. Той трябва да приключи работата си до март 2014 година.
Архив за етикет: Австрия
В Болцано се е появила противобронхитна пещера
В селището Преда, почти на самата граница с Австрия е открита лечебна пещера микроклимата, на която идеално подхожда за лечение на респираторни заболявания. Тя се намира на дълбочина около един километър в бивша минна шахта. До нея може да се стигне със специален влак.
Подземният лечебен климатичен център облекчава пациенти с бронхит и други заболявания на дихателните пътища, благодарение на чистия микроклимат. Температурата на въздуха е 9 ° C, а влажността му е много ниска. Всичко това се дължина особеното ниско разположение на пещерата.
В Италия това е първата медицинска пещера от този вид. Тя е създадена през 2003 г., но през последните години е останала затворена за посещения.
Актриса изобретател
Хедвиг Ева Мария Кислер е родена в Австрия през 1913 г. На 20 години се снима в чехословашки филм на малка сцена гола. Това предизвикало възмущението на обществото и заради възникналия скандал, родителите ѝ бързо я омъжили за богатия Фриц Мандел. Неговия бизнес бил свързан с незаконна продажба на оръжия. Магнатът безумно се влюбил в момичето. Няколко пъти Хедвиг бягала от омразния си мъж, но всички опити били неуспешни. И все пак, точно както в класическия телевизионен сериал, тя се преоблякла с дрехите на прислужницата, като предварително я приспала със сънотворно, а след това избягала в Америка.
В Холивуд я посрещнали с отворени обятия, но след нашумелия скандал я посъветвали да си избере псевдоним. Така се появила Хеди Ламар, една от най-красивите актриси на Холивуд. Нейният бивш мъж доставял оръжие на Хитлер, а тя мразела фашистите.
Кой казва, че една красива жена е глупава? Хедвиг Ева Мария Кислер е доказала погрешността на този извод. Актрисата е могла да вникне в принципа на действие на системите за ориентиране и противокорабно оръжие! Тя се е интересувала от управление на торпедо по радиото. Но когато се обърнала към Националния съвет по изобретенията на САЩ, била възмутена, когато ѝ предложили да продава военни облигации. Какво можеш друго да правиш, когато имаш такава външност?
Най-интересното е, че от продажбата на облигации тя събрала няколко милиона долара. Всеки, който е купил облигации на стойност над 25 хиляди долара, е получил целувката ѝ. Представяте ли си каква опашка е имало само!
През 1940 г. красивата актриса на Холивуд се среща с авангардения композитор Джордж Антейлом. Той е станал известен със своите механични оркестри от витла, звънци и устройство за автоматично произвеждане на музика.
Експериментирайки с Ламар те направили важно изобретение. През декември 1940 г. подали заявка за патент. През август 1942 г. бил получен патент с номер 2,292,387 за „система за секретни съобщения“.
Много години технологията била засекретена. Едва през 80-те години изобретението започнало да се използва за граждански цели. Технологията намира много приложения в сфери, без които е немислим живота на съвременния човек. Например, при мобилните телефони, безжични комуникационни устройства, Wi-Fi, Bluetooth.
Актрисата се е снимала в много популярни филми. Почива през 2000 г. в бедност и мизерия, забравена от своите почитатели. Но на нейният рожден ден 9 ноември се отбелязва Деня на изобретателя в САЩ.
Теофан Райнов може би най-добрия български разузнавач за всички времена.
Роден e в Карлово. Син е на видния възрожденски учител Райно Попович. Съученик и приятел е на Левски. Получава завидно високо образование. Учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец.
Непримиримо свободолюбив през 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби.
През 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ. Там играе „двойна игра“, уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване .
Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране на революционните маси, за издаване революционни вестници и за закупуване на оръжие.
Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Активен участник е в Априлското въстание. Преди и след него е използувал служебното си положението, за да укрива революционни дейци. Не е случайно Баронхиршовата железница, в която той е работел, е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война като служи при генерал Черкаски. След
Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив.
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!
Паметникът Rudolfsbrunnen
На всяка улица на този невероятен град, на най-оживените площади и декоративни лабиринти от тихи алеи се пазят тайните на древната история, чрез разкриването, на която може да се достигне до необикновената съдба на Инсбрук.
Всеки маршрут през стария град, неизбежно води до уютен, заобиколен от цветя и зеленина площад Божнер Плац в центъра на който се издига величествен паметник, покрит с благороден зелен налеп от времето. Този паметник с фонтан в подножието е построен в края на 19 век Той бележи важно събитие в историята на Тирол, сливането с Австрийската федерация през 1363 г.
Херцог Рудолф IV, въплътен в бронз от Фридрих Шмит, гордо оглежда от високо своите владения. Ярък представител на Хабсбургската династия, младия потомък на херцога Албрехт от Австрия II, по време на краткия си живот и управление, значително променя не само съдбата на Австрия, но и нейните граници.
Той направил от Австрия автономна държава благодарение на хитро фалшифицирани документи, събрани в един единствен документ «Privilegium Maius», който потвърждава от постановления на римски и германски владетели неограничените привилегии на членовете на рода на Хабсбургите. Тези привилегии са му помогнали да убеди Маргарита Маулташ да се отрече от престола.
В резултата на това Тиролското графство, след не дълга съпротива на наследника на херцога на Бавария, на който била изплатена парична компенсация, влязло в състава на Австрийската империя.
Тирол, трайно прикрепен към Австрия, успял да запази манталитета си и неповторимия вид на криволичещите улици във своята вечна столица – Инсбрук.