Роден e в Карлово. Син е на видния възрожденски учител Райно Попович. Съученик и приятел е на Левски. Получава завидно високо образование. Учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец.
Непримиримо свободолюбив през 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби.
През 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ. Там  играе „двойна игра“, уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване .
Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране на революционните маси, за издаване революционни вестници и за закупуване на оръжие.
Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Активен участник е в Априлското въстание. Преди и след него е използувал служебното си положението, за да укрива революционни дейци. Не е случайно Баронхиршовата железница, в която той е работел,  е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война като служи при генерал Черкаски. След
Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив.
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!