На терминал 2 на летище Хийтроу в Лондон вече могат да се научат как миришат различни страни по света. Има инсталиран глобус, който „изстрелва“ аромати, присъщи на тази или онази държава.
В момента, авиопътници могат да направят „чувствено пътешествие“ в Тайланд, Южна Африка, Япония, Китай и Бразилия. За проекта били избрани най-популярните направления за пътниците в Хийтроу.
Южна Африка, например, мирише на сафари с нотки на традиционните подправки – дива трева и животински мускус, Бразилия – влажни тропически гори с примес на кафе, тютюн и жасмин. В Япония – миризма на океан, водорасли и черупки комбинирани с аромата на зелен чай и кехлибар. Китай има мирис манастирси тамян и цветята османтус, а Тайланд – комбинация от лимонена трева, джинджифил и кокос.

Honda обяви нови системи за подпомагане на водача SENSING, която ще се появи в новия модел Legend в Япония тази година. С течение на времето, системата ще бъде оборудвана и за други автомобили Honda.
Honda SENSING е разработена като следващата стъпка към едно общество, без инциденти. Благодарение на системата, а не само на автомобилистите и мотоциклетистите, всички участници в пътното движение, ще се почувстват по-спокойни.
Системата се състои от два сензора с различни характеристики. Един от тях е радар с милиметров диапазон, намиращ се зад предната решетката, а другият е камерата в горната част на предното стъкло. С помощта на радара се определя местоположението и скоростта на пешеходците, докато камерата фиксира техния размер и размери на други обекти на разстояние от около 60 м.
Благодарение на значителното увеличаване на точността на сензорите, системата е снабдена с различни функции. Така че, при риск от сблъсък, водачът получава аудио и визуални предупреждения. Освен това при движение на Honda SENSING идва сигнал и волана да започне да вибрира. При риск за сблъскване с пешеходеца, автоматично воланът се извива на другата страна.
В допълнение, Honda SENSING позволява да се поддържа дистанция и да се разпознават пътни знаци и светофари, извеждайки данните на таблото. Ако превозното средство е в покой или се движи с ниска скорост, но преди това има и други превозни средства или пешеходци, системата няма да се включи твърде бързо и ще се избегнат аварии. Системата също така показва, когато стоящата отпред колата започва да се движи.

Манга кафенетата в Япония е познато и популярно явление. Тук в Германия за това доскоро не са чували изобщо. През юли, кореняк японец и  дюселдорфец Tatsuhiro Mizutani е открил първото Автентично манга кафене в Германия.
Стените отдолу до горе са покрити с манга. В менюто фигурира традиционата японска супа Miso, къри, кафе и безалкохолни напитки. И дори плащането е традиционно японско, то не е за храна и мястото в заведението, а за времето, прекарано там.
На пода има килим от флокати – еднородна фина вълна от Австралийска мериносова овца. На големия екран се излъчват японски канали.
На ден заведението се посещава от около 30 души, две трети, от които са германци. Рекорд за време прекарано в кафето, от 9 часа, държат все още японцец.
Манга кафето не е евтино удоволствие. Един час струва, в зависимост от комфорта 6-8 долара. Но тарифата намалява с броя на часовете. Така целия ден може да струва 25-35 долара.
Ежемесечно издателство пуска 20 нови манги. Ако те не са се появили в манга кафето, означава, че още не са ги пуснали.

Някои от тези сгради са били построени като конвенционални жилищни домове. Известна част от тях са предмет на изкуството. Обединява ги това, че всички изглеждат като фантастични къщи на героите от приказките.
Сградата, която се нарича „най-високата чайна къща“ се намира в Япония, в префектурата на града Тино. Тя е създадена от архитекта Теронубу Фухимори. Конструкцията се състои от елементи, които напомнят на традиционната японска чайна, но оригиналът е с дълги високи пилони, на които тя се закрепва. Малко повече от 2.6 квдратни метра е площта на дом, стените са изградени от бамбук и украсени с циментова замазка. Сградата разполага с три прозореца, които предлагат красива гледка към долината в близост до родния град на архитекта. Всичко това прави тази сграда да изглежда като приказна къща, където Лудия Шапкар и Алис са се срещнали на чаено парти.
В Португалия, в град Фари се намира следващата приказна къща. Тя е разположена между два огромни камъни и напомня скала, разтваряща се и превръщаща се в невероятен дом.
Друга малка къща, която разполага с вълшебен вид изглежда, като че ли загубена сред огромния пейзаж на един от исландските острови. Има информация, че тя, заедно с парцела е подарена на певицата Бьорк и допринася за насърчаването популяризацията на културата на Исландия.
Създадените съоръжения от художника Патрик Дохърти, амбициозни скулптор, са изработени от клони на дървета и се намират в Съединените щати, в град Уако, Тексас. Те създават впечатление за зимна приказка. Покрити с торф триъгълните къщи продължават традицията на многовековното построяването на къщи в Исландия.
Крал Лудвиг II в Германия в края на деветнадесети век е построен замъка Нойшванщайн. И оттогава, той е любим обект за посещение на милиони туристи от цял ​​свят, а също така е послужил като творчески импулс за създаване в Дисниленд на замъка на Спящата красавица.

В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.