Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.

В този живот заедно със скърбите и притесненията има много благословения и радост, които щедро ни е дарила Божията десница.

Помисли си, колко дарове приемаш като нещо естествено.

Всеки миг здраве, всеки час свобода, способността да виждаме, да чуваме, говорим , мислим или си представяме, всичко това са подаръци от Него. Даже способността ни да обичаме също е дар от Бога. Но най-важното е, че  Бог ни е подарил Христос.

С какво ще отговорим на Неговата любов? Това можем да обобщим с една дума: благодарност. Но как да му покажем нашата благодарност? Да му дадем част от това, което Той ни е дал.

Какво си направил в последно време, за да благодариш на Бога за всичко, което ти е дал и продължава да ти дава?

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Вие не можете да имате победа, докато вашия проблем се явява най-важното нещо в живота ви.

Срещала съм се със много проблеми в живота си. Някои от тях са се оказвали толкова големи за мен, че съм мислила за тях ден и нощ. Въпреки че им се противопоставях, все пак мислех за тези проблеми много повече, отколкото за Божиите обещания, на които се опирах.

„Не можете да служите на двама господари. Затова ви казвам, не се тревожете …“ Това място съм чела стотици пъти, но вчера видях в него нещо ново. Забелязах, че веднага след като Исус каза: „Никой не може да слугува на двама господари“ Той казва: „Не се тревожи.“ И изведнъж разбрах, че ние служим на нашите мисли!

Трябва да оставим нашите мисли и с помощта на Божието Слово, да приемем Божиите мисли. Нужно е, да разрушаваме всяка мисъл, която противоречи на Божието Слово и да пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

Искате ли още днес да се отърве от проблемите си?

Тогава спрете да ги обслужвате! Спрете да им позволява да заемат всичките ви мисли. И не чакайте, докато обстоятелствата се променят. Направете го сега. Разберете, обстоятелствата няма да се променят, докато не промените грешното си мислене.

Знам, че това не е лесно, особено в разгара на непроницаемата тъмнина и изпитанията. Но можете да го направите.
Не забравяйте, че вие ​​не сте сами. Имате Божието Слово, това са Божиите мисли. Светия Дух ви укрепява и накрая имате ум Христов.

Постарайте се да бъдете близо до хора, които са изпълнени с вяра. Слушайте ги. Съединете своята вяра с тяхната и се противопоставете на тъмнината.

Каквото и да става с вас, прославяйте Бога. Когато започнете да Го прославяте, Божието присъствие ще ви помогне да се избавите от тревожните мисли.

Вашите проблеми не са най-важното нещо в живота ви. Най-важен за вас е Исус. Служете Му със мислите си и Той ще ви освободи.

Популярността и похвалата често за един християнин са по-опасни от гоненията. Те могат да ни отдалечат от Бога, а ние дори да не осъзнаваме това.

В същото време ние ще станем подобни на тези, за които Исус кава: „Обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога“.

Когато в живота всичко е благополучно, лесно се губи незамътения поглед върху вещите. Но ние трябва да подражаваме на апостол Павел, който „се е научил да бъде доволен“ във всяка ситуация.

Трябва да имаме неутолима страст да угаждаме на Христос. И тогава, каквото и да ни се случи, ние ще знаем, че Той е направил това да ни вразуми и да порастем в служението, което ни е било поверено.

Всички наши обстоятелства, независимо дали са благоприятни или изтощителни за нас, те добиват нов смисъл в Неговото присъствие.

Нека да помолим Бога да не се грижим за това, което изживяват другите и да бъдем доволни за всичко, което Той ни изпраща. Още преди да настъпи утрешния ден, Той вече се е погрижил за него.