Писанието учи, че християнинът се нарича човек, който се доверява на Христос като Спасител и Му се покоряват като Господ. Цялата същност на християнското ученичество е да вярват в Христос и да Го следват.

В Новият завет не се прави разлика между вяра и послушание. Тези качества са неразривно свързани. Всъщност този, който наистина вярва, ще бъде истински последовател. Вярата ни прави съпричастни към царството, но знака за нашето небесно гражданство е любовта ни към Бога и послушанието към Неговата воля.

Ето защо християнският живот  е идеална комбинация на две състояния: ние уповаваме и се трудим, пребиваваме в покой и се борим, приемайки Божиите милости, извършваме Неговата воля.

Бог извършва своята част от работата, а ние трябва да извършим нашата.

Плодородието на земеделеца е Божий дар и в същото време е плод на тежък труд.

Бог може да даде талант на музиканта, но за да се реализира, са нужни упражнения и дисциплина.

Има ли област от живота ти, която е заключена за Христос? Довери Му се и Го слушай.

Той е на мястото, където винаги е бил, точно до вас. Бог е с вас, дори и да не го чувствате.

В Библията се казва, че ако имате връзка с Христос, тогава Бог е с вас през цялото време. Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“.  Бог е винаги с вас. Вие никога не сте напълно сами.

Самотата е време да опознаете по-добре Бога. Във вашето време на самота, трябва да признаете Божието присъствие.

„Молитвата е силна противоотрова за самота. Бог е на разположение 24 часа. Можете да говоря с Него по всяко време, навсякъде и Той разбира, как се чувствате, когато казвате: „Господи, аз съм самотен. Наранен съм! Аз съм нещастен. Чувствам се празен. Помогни ми, Боже „. Можете да говоря с Него по всяко време.

Давид казва в псалмите: „Къде мога да избягам от присъствието Ти?“ Никъде. Вие никога няма да бъдете на място, където Бог не е. Ако сте се доверили на Христос, Той е с вас в сърцето ви. Съсредоточете се върху това, когато се чувствате самотни.

Разговаряли млади съпрузи.

– Знаеш ли скъпа, когато бях мисионер в Русия, бях поканен в града, където живееха бивши служители на КГБ. Беше много интересно, но не рискувах.

– Защо?

– Един от тях е имал мечта да убие американец и изведнъж да му се предоставя в ръцете…

– Пропуснал си такава прекрасна възможност, да умреш за Христос! – възкликнала изненадано съпругата.

– Знае ли, на мен повече ми харесва стихът от Библията: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия…“

Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.

Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.

Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.

Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.

Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.

Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.