Всички ние сме призовани да бъдем свещенство за нашия Господ. Какво означава това?

Свещеникът Аарон се застъпваше за народа си. Знак за това бе нагръдникът, който бе част от неговото облекло. Аарон, когато влизаше в светилището, носеше имената на синовете на Израел върху нагръдника си. Така той се молеше и принасяше жертви за тях.

Апостол Павел ни призовава един друг да си носим теготите, т.е.да правим същото, което правеха свещениците в Стария Завет. Така ние изпълняваме повика да бъдем свещенство, живи камъни вградени в духовното здание.

Можем да се уподобяваме на Христос, като един на друг си носим теготите. Правейки го ние показваме Божията любов към другите.

Този сезон се оказа лош за футболния местен отбор. Един от защитниците в отбора каза:

– Ние сме по-добър отбор от това, което показахме в шампионата.

Така е и с нашият християнски живот.

Осъзнаваме ли, че Бог гледа резултатите, които отчитаме? Той вижда лошите неща, които сме казали, неправилните решения, които сме взели и грешните постъпки, които сме извършили.

Бог с право може да ни осъди, но за наша радост той не записва недостатъците ни в специална изобличителна книга.

Бог ни обича и за това изпрати Исус в този свят, за да умре и възкръсне за всеки от нас.

Ако вярваме в Христос и се покаем за греховете си, Бог ни прощава и ни променя в нещо по-добро от „резултатите, които сме показали“.

Разказват за един шотландец, който изкарвал прехраната си, като превозвал хора с лодката си през едно езеро в Шотландия.

Един от пътниците забелязал, че на едното весло била изрязана думата „вяра“, а на другото „дела“.

Това го заинтригувало и той попитал лодкаря:

– Защо сте изрязали точно тези две думи на греблата си?

Лодкарят махнал едното гребло, на което било написано „вяра“ и лодката започнала да се върти в кръг. След това той оставил само това гребло, а другото с изписаната дума „дела“ премахнал и лодката започнала да се върти само, че в обратна посока.

А когато започнал да гребе и с двете гребла, лодката заплувала по правилния курс.

Нещо подобно става и в живота на християнина, когато той недооценява вярата или делата. Вярата и делата трябва да се движат в живота на човека заедно.

Вярата е един вид решение, акт на послушание и подчинение на Христовото благовестие. Тя е началото на целия ни християнски живот. Това е първата стъпка по пътя ни към Христос.  Нищо не е така нужно на човека, както вярата.

Това засяга не само щастието на бъдещия ни живот, но също така и благосъстоянието на настоящия ни живот и не само благоденствието на всеки един от нас, но и на благосъстоянието на цели общества.

Вяра е душата на народа. Когато тя угасне в него, той става безжизнен.

Да вярваш,  това означава да се довериш на Бога, да Му се предадеш и да Му се подчиняваш, да се съобразяваш с Него и да разчиташ на Него.

С вяра, получаваме спасение и безплатен вход за царството на нашия Небесен Отец, и това е „не чрез дела, за да не се похвали никой“.

Чрез вяра ние сме оправдани, чрез добрите дела, ние прославят Исус Христос.  Нашата вяра трябва да се прояви в делата ни.

Действията на човека и неговата вяра са неразривно свързани.

Един човек няколко седмици правеше дървена ограда за градината си. Петгодишният му син му помагаше през цялото време и двамата успяха да свършат добра работа.

Докато гледах как сина подражава на баща си се запитах:

– Действията ми, решенията ми, … отразяват ли волята на моя Небесен Баща? Дали хората, които ме познават виждат Него в живота ми? Живея ли според Евангелието? Вярна ли съм , търпелива ли съм, обичам ли другите всеки ден, а не само, когато обстоятелствата са благоприятни?

Ако съм истинска християнка, ще се стремя да приличам на Христос. Това е предизвикателство и същевременно голяма отговорност.

Николета работеше тежка работа. Тя трябваше да издържа четирите си деца. Имаше ли почивен ден, за да забрави мъката и теглото си, се напиваше.

Към децата си беше много строга. Когато не изпълняваха задълженията си, не правеха това , което им бе поръчала или вдигаха много шум, тя ги наказваше с един кожен колан. С него си служеше доста умело.

Всичко това я доведе неправилни и грешни решения. Върза се за приятел наркоман. Изолира се от семейството си. Започна да употребява алкохол и наркотици, които в крайна сметка доведоха до нейната смърт,

Синът ѝ Пламен следвайки примера ѝ, вземаше също недобри решения, които го вкараха в капана на срама и вината,

Избра алкохола и наркотиците пред всяко друго развитие. Изолира се и започна да страни от хората. Крадеше безсрамно, за него това бе „отърваване на хората от ненужното им по домовете“.

Бе поробен от страстите, влеченията и пороците си, които го доведоха в затвора. Там той копнееше за свобода.

Някой му бе дал Библия. Първоначално дори не ѝ обърна внимание. Мислеше от страниците да си свива цигари или понякога листовете ѝ да му послужат в тоалетната.

Един ден бе много депресиран. Стигнал бе до такова състояние, че искаше да сложи край на живота си, стига да намереше с какво да го направи.

Разрови леглото и вещите си. Бутна Библията и тя падна за земята разтворена. Пламен бе готов да я срита, но вместо това се зачете в нея.

Прочете за смъртта на Исус на кръста. И изведнъж разбра, че Бог иска да го отърве от грешните му решение.

Последните думи на Спасителят:  „Свърши се“ за него означаваха, че той вече е свободен от греха и неговите последствия – вина, срам, тревоги …..

– Ако истински повярвам в Него, – каза си Пламен, – ще бъда свободен от болката и лошите навици, които не ми позволяват, да бъда такъв, какъвто Бог ме е създал.

В него бе започнала промяна, която нямаше да спре до тук.

Само в Христос сме свободни от срама и вината.