Много от нас знаят колко болезнено е да загубим верен приятел, благочестив пастор, ревностен мисионер или праведна майка.

Стоим пред прясно изкопания гроб, по бузите ни се стичат горчиви сълзи. И при тази загуба непрекъснато повтаряме:

– Защо, Господи, защо?

Ние знаем, колко много са направили тези хора и колко още биха могли, ако имаха време и ако бяха останали с нас.

Смъртта на праведните не е случайна.

Наистина ли мислите, че Бог, Който е преброил всеки косъм от главата ви, ще позволи без Неговата воля да падне на земята някоя птичка или ще се отвърне от Своите деца по време на опасност?

С Неговите деца не се случват нещастни инциденти, трагедии или внезапни катастрофи.

Сър Уолтър Скот е казал:

– Смърт последният сън ли е? Не, това е крайното събуждане.

Да, това е така за всички, които вярват в Христос.

Дори когато сме заобиколени от скръб и объркване, винаги можем да се доверим на мъдрия и милостив Бог.

Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:

– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?

Човекът самодоволно започна да изброява:

– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….

Бог отсъди:

– Не си достоен.

След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:

– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.

Тогава Бог отсъди:

– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!