Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.

Мисионерът и пътешественик Дейвид Ливингстън направил второто си пътешествие в Африка. След него тръгнали триста негри. Парите на Ливингстън свършили. Той дал последните си вещи и  тристата африканци, които го следвали на един от вождовете на племе от Замбия и го помолил да ги пази и храни, докато се върне от Англия. Вождът се съгласил. Дейвид обещал, че след като оправи работите си в Англия, ще се върне с кораб в Африка и ще отведе тристата човека по домовете им.
Когато Дейвид Ливингстън напуснал Африка, местните жители започнали да се присмиват на негрите, съпровождащи мисионера:
– Къде сте видели бял човек да се грижи за чернокожи? Нима смятате, че той ще се върне?
Но тристата негри  чакали цели две години. Другите все повече и повече им се присмивали. Но те им казвали:
– Вие не познавате нашия баща, така наричали Ливингстън, той не лъже и непременно ще се върне. И ще ни отведе по домовете ни.
На третата година населението чуло шум от морето. Хората хукнали към брега и видели приближаващ се голям кораб. Сред негрите се чул радостен вик:
– Нашия баща, нашия баща!
Негрите се хвърлили в океана и доплували до кораба. Качили се на палубата и започнали да прегръщат Ливингстън, като му казали:
– Знаехме, че ще дойдеш!
Ако човек е верен на думата си, защото така е научен от Христос, то колко повече Исус ще изпълни своите обещания?
Той ще дойде за тези, които Го очакват и свидетелстват за Него в света.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.