Слънцето засрамено криеше последните си лъчи в облаците. Ярки отенъци проблясваха като спомен на нещо отдавна забравено. По лъкатушещият пътя вървеше мъж. Той беше стиснал устни и навъсил вежди. Глождеше го противоречиво чувство на дълбока вина и спасително облекчение.
Няма я вече. Земята я прибра в обятията си.
Съзнаваше, че беше й причинявал неизлечими рани с хладното си държане. Беше я унизявал с пренебрежителното си отношение .Отнасяше се с нея като с чужд човек.
Сега беше късно да се показва по-добър, по-щедър и милостив.
Дала му беше с шепи от златото на живота си, а той не успя да намери сили в себе си или добро желание, за да й подхвърли като на просяк дори една медна пара.
Дългът си беше дълг и той не можеше да го погаси и оттук идеше чувството на дълбока вина.

Стомахът и сърцето трябва да бъдат задоволени, за да можем да се радваме на всичко останало. В каква степен, вие решавате.
В противен случай слънцето ни се струва, машина за зреене на пъпешите, луната фенер на крадците, дърветата горивен материал, морето солена течност и животът блудкав като варена тиква.
Всичко изгубва истинския си смисъл.
Но кое трябва да има превес стомаха или сърцето?

По-правилното ориентиране на слънчевия панел дава повече енергия, но допълнителното оборудване увеличава разходите. Болшинство от тези панели са застопорени така, че губят част от потенциала си.
Новото решение е роботизирана система, която е много по-евтина от досегашните ротационни системи и има по-голяма надеждност.
Идеята се състои в заменята на отделните двигатели за регулиране на интегрираните системи с мобилен робот.
Панелите са поставени на стандартен купол оборудван са механика за едноосова или двуосова ориентация. Всички елементи са в близост до монорелсов път, по който се премества робота. Той подред преминава през всеки слънчев елемент и регулира положението в зависимост от това, къде се намира слънцето. Когато свърши работата с този панел, той преминава към следващия в системата и така ги обикаля по време на целия работен цикъл.
Голяма част от разходите за слънчеви електрически ротационни системи отива за стомана. При мобилни роботи се намали употребата й с около 1/2.
Използването на роботи увеличава цената на ват електричество от слънчева енергия с няколко цента, но значително намалява първоначалните разходи за изграждане на системата. Освен това се произвежда почти 40% повече енергия.
За продажба се предлага система с мощност от 300 кВт, включващ резервно копие на робот, монорелси и прикрепящи елементи. Роботите се захранват от литиево-йонни батерии, положението им се проследяват с GPS и обмена на данни става в една безжична мрежа.

Ще поживее човек и ще умре. И право казват: „Само трева ще поникне.“
„Но какво от туй, че ще поникне трева? — мислеше си той. — Все пак трябва да се живее, трябва да бъда щастлив.  А как трябва да живея, за да бъда щастлив, и защо не бях щастлив по-рано?“
И започна да си припомня своя минал живот и се погнуси от себе си. Той сам се видя като придирчив егоист, който нямаше нужда от нищо. И продължаваше да гледа зеленината около себе си, залязващото слънце, ясното небе и се чувствуваше все тъй щастлив, както и преди малко.
„Защо съм щастлив и за какво живеех по-рано? — помисли той. — Колко бях придирчив, какво ли не измислях, но не постигнах нищо освен срам и мъка! А ето че нищо не ми трябва, за да бъда щастлив!“
И изведнъж пред него като че се откри нов свят.
„Щастието,  —  каза си той, — щастието се състои в това да живееш за другите. Това е ясно. В човека е вложена нуждата от щастие. Като я задоволяваш егоистично, тоест като постигаш за себе си богатства, слава, удобства за живот, любов, може да се случи така, че обстоятелствата да направят невъзможно задоволяването на тия желания. Кои желания могат всякога да бъдат задоволени, независимо от външните условия? Любовта, самоотрицанието!“
Той толкова се зарадва и развълнува, като откри тази нова истина, че скочи и започна нетърпеливо да търси за кого по-скоро да се пожертвува, на кого да направи добро, кого да обича.
„Нали аз нямам нужда от нищо — мислеше той, — защо да не живея за другите? И заслужава ли да живееш за себе си,  когато всеки миг можеш да умреш, и то да умреш, без да си направил нещо добро“.
Стана му страшно като никога. Той започна да се моли на Бога и се страхуваше само от едно,  че ще умре, без да е направил нещо добро, хубаво, а пък толкова му се искаше да живее, да живее, за да извърши някакъв подвиг на саможертва.
Накрая стигнах до една проста истина. За да бъде човек щастлив, необходимо е само едно — да обича, и то да обича самоотвержено, да обича всички и всичко.

Мъглите гинеха като сънища под острото зрение на слънцето. И там, където през нощта беше страшно, се простираха осветени и бедни пусти пространства.
Земята спеше разголена и мъчителна като майка, от която се е смъкнало одеялото. По река, от която хора пиеха вода, като насън още пълзеше мъгла и рибите, очакващи светлината, плуваха с ококорени очи по самата повърхност на водата.
Оттук до селото оставаха още пет-шест версти, но вече се виждаха неораните ниви около буйната река. Забелязваха се вече и ниски места, където живееха тамошните хора.