Когато наблюдаваш красиви животни, твърдят, че се стимулира центъра на удоволствието в мозъка, както когато ядеш нещо, което обичаш или се занимаваш с неща, които са ти приятни. Тогава защо е необходимо да купуваш незаконни наркотици, скъпи цигари и алкохол? Запознай се с едно невероятно мило животинче.Невероятно животно, което трудно можеш да видиш.

Червените панди имат много малко общо с техните братовчеди – монохромните огромни панди.
С пухкава опашка опръстенени като на миеща мечка, остри уши, червеникаво-кафяв цвят и къси крака, тези дървесни животни  много трудно се поддават на класификация.
От тях в природата има много малко. Те са много срамежливи, така че е голям успех, ако успееш да ги срещнеш.
За да ги видите, най-добре е да посетите един от научно-изследователските центрове за панди в Китай.

В Китай малки търговски стоки на територията на страната ще се разнасят с роботизирани безпилотни самолети. Устройството бързо и точно ще доставя пратката и в такива райони, където това е затруднено.
Подробна характеристика за робота все още няма, но се знае, че устройството ще се придвижва по зададен маршрут и ще използва GPS. При непредвидени обстоятелства роботът може да бъде превключен на ръчно управление. Той може да се издига на височина 100 метра и да пренася товар тежащ около 3 килограма.
Широкото разпространение на безпилотни самолети ще позволи на китайците да осигурят надеждна система за доставка в райони на страната, където не могат да се транспортират товари по пътищата. Освен това се икономисва гориво, тъй като безпилотните летателни апарати работят на батерии и не консумират скъп бензин.
Трябва да отбележим, че в САЩ доставка на поща с робот за сега не е разрешено, но в близките години с това ще се заемат повече от 30 хиляди робота. Навярно в много страни тези безпилотни апарати ще заемат мястото си в съвременните пощи.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.

През 1931 г. в китайската провинция Синцзян избухнал бунт сред тюркско-мюсюлманското население.

В правителствените войски били мобилизирани руски емигранти, като семейство Уайт, които са живели в Синцзян от времето на Гражданската война в Русия, както и тези, които избягали поради глада и колективизацията в Съветския съюз.

Две години по-късно генерал-губернатор на провинцията Шен Шицай бил в състояние да води преговори със Съветския съюз за помощ при потушаване на въстанието.

В Китай бил прехвърлен 13-ти Алма-Атински полк, войниците на който били облечени в белогвардейска униформа.

Освен това, Съветския съюз финансирал вече сражаващите части, съставени предимно от емигранти. По този начин, „червени“ и „бели“, участвали в конфликта от едната и съща страна.

Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.