Най-после и Стефан си намери работа. Щастлив той заяви на жена си:
– Ставам таксиметров шофьор!
– Кога? – невярващо попита жена му.
– Утре започвам, – усмихна се Стефан.
Първата му поръчка бе до летището. Младо семейство с деца, бързаха, викаха и крещяха един на друг:
– Успахме се!
– Жалко за екскурзията!
– Ще изпуснем самолета!
Цялото семейство плаче, охка…. Неочаквано се засмяха, даже и запяха. Това насърчи шофьора на таксито.
Като опитен шофьор Стефан успя да премине бързо през всички задръствания. Пристигнаха пет минути преди регистрацията.
Възторженото семейство бурно изразяваше радостта си:
– Благодарим ви!
– Чичо, ти си гений!
– Ура! Успяхме!
Бегом дотътриха тежките куфари и бързо се качиха на самолета.
Стефан се радваше от сърце, че бе успял да пристигне навреме и да зарадва това семейство.
Той излезе от летището, погледна колата си и се удари по челото.
– А пари? Аз съм пълен идиот!
Никога до сега не се бе чувствал такъв глупак.
След две седмици главата на веселото семейство бе издирило шофьорът на таксито, който ги бе закарал в последните минути преди да излети самолетът.
Мъжът се срещна със Стефан плати му за курса до летището и за извинение му поднесе бутилка коняк.
Двамата дълго се смяха на случилото си. Мъжът сподели със Стефан:
– За плащането се усетихме едва в самолета. През цялата екскурзия ни измъчваше съвестта, че сме те подвели.
Стефан махна с ръка.
– Нали все пак успяхте да хванете самолета. Това беше важното.
