Стоян Орлов бе лекар в един малък град. Той имаше всичко, което повече хора желаеха: красива жена, син и дъщеря, процъфтяваща практика, просторна къща, луксозна кола и достатъчно средства, за да може да задоволява и най-дребните си капризи.
Често със семейството си посещаваше малка домашна група към църквата. Той завиждаше, че другите разказваха удивителни свидетелства за това, какво Бог е направил за тях.
Един ден не се сдържа и гласно изказа негодуванието си:
– Само на мен ли не се случва нещо необичайно, за да разказвам и аз за благостта на Бога?
Една седмица по-късно Бог му каза:
– Добре, искаш необичайна история, ще я имаш.
На другия ден камион се блъсна в колата на Стоян. Шофьорът на камиона не бе успял да спре, след като бе мигнало червено.
Когато на мястото дойдоха от Бърза помощ, видяха, че автомобилът на Орлов се бе увил около един спомагателен стълб край пътя, а Стоян бе получил тежка травма на главата.
Той нищо не си спомняше през следващите седмици, но когато дойде в съзнание лекарят му каза:
– Това, че си жив, е цяло чудо!
След три години Орлов отново се върна на работа си, но медиците му съобщиха:
– Внимавай! Всеки проблем реално намалява мозъка ти. След 5-10 години ще загубиш повече от способностите си и няма да можеш да правиш това, което вършиш сега. Положението ти ще се влоши.
Орлов бе принуден отново да преосмисли връзката си с Христос. Прогнозите на лекарите не се сбъднаха.
