Мартин и Ели попаднаха в капан на един безкраен цикъл.

И ето как стана това.

Всичко започна от там, че Мартин се намираше в главната спалня, а Ели в кухнята.

Той се приготвяше за работа и извика на жена си:

– Ели, не мога да си намеря чорапите. …… Къде са ми чорапите?

Ели почистваше в кухнята и поради вдигащият се шум там, тя не го разбра. За това от нея последва едно кратко:

– Какво?

И започна безкрайният цикъл:

– Какво?

– Какво?

– Какво?

……….

Мартин закъсняваше за работа.

Шефът му се свърза с него по телефона.

– Какво става, Мартине? Защо не се явяваш на работа?

Мартин му обясни как е попаднал в капана на един безкраен цикъл.

Шефът му въздъхна дълбоко и се опита, въпреки напиращият гняв, спокойно да го посъветва:

– Просто, иди при жена си и говори с нея….

– Да ида при Ели, само за да говоря нея?! Не, аз съм зает човек. Не мога да се разкарвам в къщи през цялото време.

За съжаление никоя от страните не се поддаде на идеята, да мине през къщата и да чуе какво се опитва да каже другата.

Може би ако внимателно се вслушвате, все още можете да ги чуете да викат „КАКВО?“ дори и до днес.

Катя възторжено сподели:

– Моят молитвен живот се подобри благодарение на шефа ми.

Стоян изненадано я изгледа. Той знаеше, че ръководителят им е човек с тежък характер. Колегите му трудно издържаха какъв да е разговор с него.

– До колкото знам, шефът не е християнин, – намеси се Златан. – Как тогава ти е повлиял?

Катя се усмихна:

– Всеки път, когато го видя да идва към мен, започвам да се моля.

А ето го и разковничето.

Тя се молеше много повече, преди да разговаря с шефа си.

Катя напълно бе осъзнала, че се нуждае от Божията помощ в нейните работни взаимоотношения с ръководителя на отдела.

Без значение с какво се сблъскваме, молитвата винаги е най-добрата практика. Тя ни поддържа свързани с Бог и кани Неговия Дух да ни насочва.

Вместо да разчитаме на нашите човешки наклонности, именно това ни помага да „живеем в мир един с друг“, дори и когато сме изправени пред конфликти.

Когато Бог ни помага, ние се радваме и да благодарим по-често, а това ще ни даде възможност да живеем в по-голяма хармония с другите.

Стоян работеше в една книжарница. Тъй като бе честен, точен и взискателен първо към себе си, а след това към другите, когато шефът му излезе в отпуска, го остави за свой заместник.

Всичко вървеше добре, но Стоян постоянно се притесняваше:

– Ще успея ли да проследя всичко, което става в книжарницата. Ами ако пропусна нещо и това обърка работите тук? …

Когато той сподели тревогите и опасенията си със шефа си по телефона, получи строга заповед:

– Престани да се притесняваш! Всичко, което трябва да направиш е да следваш инструкциите, които ти изпращам всеки ден. Тежестта не е паднала на теб, всичко зависи от мен.

Когато сме в притеснение, Бог е с нас и ни казва:

– Спри да се бориш! Просто направи това, което казвам. Аз ще се боря за теб.

Това не означава да бъдеш пасивен или самодоволен. Необходимо е да си активно неподвижен.

Какво означава това?

Да се подчиниш на Бога, като същевременно отстъпиш контрола върху ситуацията и оставиш резултатите от напрягането си на Него.

Тежестта на контрола върху живота ни не е върху нас самите, тя е върху Бога.

Не беше горещо, а и дъждът отдавна бе спрял. Група младежи се бяха събрали в беседката пред блока и разговаряха.

Стефан бе категоричен:

– Който има пари, определя правилата.

– И според теб кой има достатъчно средства, за да прави това? – попита Стойчо.

– Може би …, – Стефан се замисли, а после бързо изстреля, – началникът, президента на компанията, правителството, … Важното е, че който определя правилата, има голяма власт.

– Май и на теб, Стефане, ти се иска да имаш много власт и да контролираш живота на хората? – усмихна му се Дончо.

– А защо не, – без да се смути отговори Стефан.

– Грешите, – обади се Добри. – Бог е този, който определя правилата и има най-голямата власт над нас.

– Но ние правим избора си …, – намеси се и Филип.

– Да, но Той си остава върховния шеф, – възрази Добри. – Ако сме справедливи и вършим това, което е право, спасението ни е близо. Блажен е човекът, който пази ръката си от зло.

Повечето размахаха недоволно ръце, но Добри продължи добронамерено:
– Хубаво е да знаем, че Бог е благ и справедлив. В нашите ежедневни решения ние трябва да следваме Божите правила….

– Защо трябва да го правим? – недоволно откликна Стефан.

– В отговор на благодарност към Христос за това, което Той е направил за нас.

Чичо Манол слушаше дискусията на младежите. Беше му интересно да разбере какво мислят и на какво основават живота си. Той разбра, че все пак е нужен арбитър за това каза:

– Хората около нас парадират със силата си. Тогава е лесно да забравим Кой в ​​крайна сметка контролира всичко. Добре е човек да се подчинява на Божите правила. Предайте живота си на Бога, Той наистина контролира нещата.

Младежите се спогледаха. Те не очакваха такъв край на дискусията си. Едни се съгласиха, а други държаха на своето.

Чичо Манол се усмихна и добави:

– Всичко, което е под Божия контрол, никога не е извън контрол.

Недю бе често спохождан от мрачни мисли, които го изпълваха със страх.

– Ами ако един ден шефа и колегите ми разберат, че не съм квалифициран за тази работа, която върша? – потеше се той.

Честно казано, страховете му бяха напълно оправдани.

– Недю не върши никаква работа на мястото, което заема, – възмущаваше се мениджърът на фирмата. – Кого всъщност заблуждава?

Пред свои приятели Недю бе признал:

– Ужасен съм в работата си. Просто се чувствам напълно неадекватен. Само се въртя насам натам, нищо не върша. Чувствам се като измамник.

Шефът му твърдеше:

– Недю е голям неудачник. Той е един несполучлив избор за длъжността, която заема.

– Така е, – подкрепяше го главният инженер, – абсолютно неадекватен в работата си. – Всички останали в сградата знаят какво да правят, а той само се мята наоколо и имитира заетост. Просто е жалка гледка.

Днес шефът на фирмата покани Недю на разговор в края на работния ден.

– Страхувам се, че ще ме уволни, – сподели с някои от колегите си Недю, – но не съм измамник. Вярно е, че не успявам, но се старая ….

И той наистина бе уволнен.