Гъбар от град Цехоцинек отишъл в гората в околностите на Бидгошч, за да събира последните гъби. Едва ли е предполагал, че това невинно занятие ще го направи герой в историите на различни международни медии.
Всичко започнало от там, когато мъжът забелязал в гората огромна манатарка. Тя тежала 3 кг, а диаметъра на шапката й бил 40 см. Гъбарят е решил част от находката да остави за рождествената вечеря тази година.
Гъби виреят на височина до 9 хиляди метра. Учените смятат, че, заедно с бактерии, те могат да повлияят на климата на нашата планета.
Освен факта, че гъбата може да окаже влияние върху скоростта на образуване на облаците и валежите на Земята, те още извършват височинно „околосветското пътуване“, като допринася, включително и за разпространението на различни заболявания.

Освен защитно облекло и оцветяване на лицето, съществува още по-ефективен и евтин начин да скриеш лицето си от камера за видеонаблюдения, именно чрез светодиоди.
Работата е там, че почти всички фото и видеокамери, особено черно-белите, слабо виждат в инфрачервения диапазон. Това се прави специално, за да се подобри качеството на снимките в слабо осветени помещения, в сумрак и тъмнина. За да се убедите в това, достатъчно е да обърнете обектива на камерата към дистанционното, например, от телевизор и ще видите как то мига червено. С невъоръжено око, това излъчване не се регистрира.
Използвайки този принцип, може да се направи устройство, което да осветява лицето ви за почти всички фотоапарати и видеокамери. Достатъчно е да си купите евтин светодиод, 9 волтова батерийка и да ги закрепите на шапката си или на нещо друго, което покрива главата ви.
Околните хора абсолютно нищо няма да забележат, но за видеокамерите лицето ви ще се превърне в голямо ярко петно.
Въпреки това, с малко по-добра камера, този метод не работи.

Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.

Веднъж един писар пожелал да си има злато. Станал рано сутринта, облякъл се, сложил шапката на главата си и тръгнал към пазара.

Отишъл право при среброменителите, грабнал колкото можел злато в ръката си и побягнал.

Пазачът го хванал и му казал:

– Как можеш да крадеш чуждо злато, виж колко хора има наоколо?

– Когато го взех, никого не забелязах, виждах само златото, – отговорил писаря.

Най-големия брой топки, с които някой някога е успявал да жонглира е десет. Това е постигнато от малцина. Сред тях е и американецът Брус Серафиън.
Американският цирков артист от 19 век Кара е жонглирал с шапка, запалена цигара, ръкавици, вестник, кибрит и чаша кафе.
Знаете ли, че може да се жонглира и с крака?
За първи път този номер бил изпълнен от Дериъс. Докато гърбът му имал опора, изпълнителят можел да жонглира и с по-тежки предмети, че даже и малко дете.
Рано или късно някой ще измисли машина за жонглиране. Тогава ще се забавляваме с това, без да ни се налага да го учим да го правим.