Да почиташ някого означава да му оказваш уважение и любов.

Разказва се една история за група  спартанци, които дошли веднъж в Атина, за да наблюдават тамошните зрелища.

В залата било препълнено. Влязъл един старец и потърсил място да седне. Местата били заети от млади хора, но за изненада на спартанците нито един от младежите не станал да отстъпи място на стареца.

Когато възрастния човек дошъл до спартанците, всички скочили да му отстъпят място, защото те били възпитавани да уважават възрастните.

Господ също полага специални грижи за възрастните, за това той казва, чрез пророк Исаия: „Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя“.

За съжаление в наши дни има дори между християните невъзпитани момичета и момчета, които не зачитат възрастните.

Скъпи млади хора, последвайте примера на спартанците и Господа в благочестие, доброта, любов и грижа за възрастните хора.

Безлунна нощ. Никола дремеше в аптеката. Той бе възвратен човек, но тази нощ бе дежурен. Чу звънеца и бързо скочи.

Когато отвори вратата, видя на прага разплакано момиче с рецепта в ръката.

– С какво мога да ти помогна , момиченце? – попита фармацевта.

– Майка ми умира, – проплака момичето – и аз дойдох да ѝ взема лекарството.

Момичето подаде рецептата, а Никола още сънен неохотно се зае да приготвя лекарството.

Когато приключи го даде на детето. То грабна лекарството, изскочи от аптеката и бързо изчезна в мрака.

Оставяйки шишенцето, от което бе взел малко, за да направи лекарството, Никола изведнъж забеляза грешката си.

– Какво съм направил? – фармацевта пребледня. – В лекарството съм добавил силна отрова и ако болната го изпие …. ще умре.

Никола изтича бързо на улицата, но момиченцето вече го нямаше.

– Какво да правя?  – безпомощно чупеше ръце аптекарят. – От къде да потърся помощ? Дори не знам къде живее това момиче и болната му майка ….

Изведнъж Никола си спомни как майка му казваше:

– Каквото и да се случи в живота ти, няма кой друг да ти помогне освен Бог.

Никола падна на колене и започна да се моли:

– Господи спаси ме! Не допускай майката на това момиченце да изпие лекарството, което ѝ дадох и да умре. Помогни ми, не искам да бъда убиец!

Никога по-рано той не се бе молил така. Беше равнодушен към Бога и дори не даваше да му говорят за Него.

Искрената му молитва не остана без отговор.

Отново някой позвъня. Аптекарят отвори вратата и видя същото момиче.

– О, господине, – каза момичето плачейки, – спънах се и паднах. Шишенцето, което ми дадохте се счупи. Нямам повече пари, а мама умира …..

Никола прегърна детето. Той я утеши:

– Не се безпокой, ще ти направя ново и ще го занесеш на майка си.

Това момиче бе за него като ангел, който донесе отговора на молитвата му, дори много повече, даде му вяра в живия Бог.

Никола направи отново лекарството и когато го даде на момичето, като прибави и малко пари.

От тази нощ Никола обикна Бога, а чрез него и всички хора….

Светът е пълен със сърца нуждаещи се от утешение, но на теб ти е нужна подготовка, за да можеш да ги утешаваш.

Тази подготовка ще ти струва скъпо. За да бъде тя доведена до съвършенство е необходимо да преминеш през същите мъки, които съкрушават безброй сърца, обливащи се в кръв и сълзи.

Така твоя личен живот ще се превърне в болнична стая, където ще придобиеш знание за Божественото изкуство да утешаваш другите.

Ще ти бъдат нанасяни рани, така че грижейки се за тях Великият Лечител ще те научи да даваш първа помощ навсякъде, където има наранени.

Смущаваш ли се от това, че ти се е паднало да преживяваш толкова голяма мъка?

Ще минат години и ти ще срещнеш битки, в които преживяват същата мъка през, която си минал и ти. Тогава ти ще разкажеш за своето страдание и утешението, което ти е било дадено на теб.

И в зависимост от разказа ти и балсама, който положиш, подобно на това как Бог е изцелявал твоите рани някога, ще видиш облекчение и лъч на надежда, изгонващ отчаянието, угнетяващо човека.

Тогава ще разбереш причината за своите страдания, които са ти дали резерв от опитности.

И ще благодариш на Бога за уроците, помогнали ти да станеш полезен за другите.

Бог не ни утешава за да прекараме тих и спокоен живот, а за да се научим да утешаваме другите в тяхната скръб.

През октомври 1941 г. от Воронеж в Самара бил евакуиран авиационен завод. До евакуацията заводът произвеждал по 15 самолети на ден.

След преместването производството било снижено. От завода излизали по 40 самолета на ден.

Директорът на завода Матвей Шенкман получил телеграма от Сталин, в която имало предупреждение:

„Ако заводът не почне да пуска повече самолети, ръководството ще бъде наказано“.

Шенкман събрал всички инженери в завода и им казал:

– Трябва да произвеждаме повече самолети.

Но за телеграмата на Сталин нищо не казал.

Мнозина се замислили, а няколко човека казали:

– Ние работим на предела на възможностите си.

– В сегашната ситуация не е възможно да произвеждаме повече самолети.

Директорът ги изслушал. Тези, които смятали, че това, което той е предложил е невъзможно, били отстранение от длъжност.

На останалите директорът прочел телеграмата от Сталин.

Инженерите се замислили още повече …

Една седмица след съвещанието заводът започнал да произвежда по 27 самолета на ден.

Съдбата не била благосклонна към един човек. Веднъж той не издържал и попитал Бога за това.

– Очаквате прекрасна съдба, – му отговорил Той.

Човекът се зарадвал. Според него, сега оставало само да чака тази съдба.

Чакал човекът дълго време. Но съдбата не давала никакъв намек за съществуването си.

– Бог не може да ме излъже, – помислил си човека. – Може би изпитва моето търпение? Да ли съм заслужил своята съдба?

И продължил да чака, но нямало никакъв резултат. Той вече нищо не разбирал.

Чул за някакъв мъдрец, който всичко знаел за живота. И решил да иде при него, за да му разясни нещата.

Намерил мъдрецът в едно уединено място. Разказал му историята си.
– Бог каза, че те очаква прекрасна съдба? – попитал мъдрецът.

– Да, – потвърдил човекът.

– А ти какво направи, за да я срещнеш?

– Чаках и вярвах, че тя ще дойде.

– А не помисли ли, че тя те чака някъде? И то отдавна ….

– Не, – признал си човекът.

– Тогава иди и и помисли, – посъветвал го старецът – и не ми отнемай  напразно времето.

Когато човекът си тръгнал разстроен, старецът погледнал след него и въздъхнал:
– Нищо няма да измисли …Тези, които идват за съвет относно съдбата си, си я представят като подарък или успех в някаква игра. Но никога нищо не решават. А тя е изпитание, капризна дама. За да я постигнеш, трябва да преодолееш много неща, на първо място себе си. Да му обяснявам това, е просто загуба на време.

А през това време човекът вървял и си мислел: „Изглежда старецът вече е изумял. Къде ще търся съдбата си, като нищо не знам за нея?“