Птици свързваме с нещо прекрасно и възвишено. Сякаш тези пернати са отделени от сътресенията на живота на Земята. Те винаги предизвикват у човек малко завист.

Но птиците могат и да ни изненадат. Сред огромното разнообразие от птици се срещат и такива, с които не ви съветвам да се срещате.

Синята сойка изглежда напълно безобидно същество. Тя се храни с насекоми и орехи, но няма нищо против да открадне яйцата на другите птици

Ако се приближиш към гнездото на синята сойка, означава, че съзнателно рискуваш очите си.
Тази малка птичка защитава територията си като африкански лъв.

На орнитолозите са известни случаи, в които синята сойка напада ястреби, еноти, котки, катерици и змии.

Навярно и на вас ви се иска често някой да ви прегърне, да ви потупа по рамото и да ви каже:

– Всичко ще бъде наред. Успокой се!

За такъв момент дизайнер е направил нещо действително полезно – кресло, което може да те прегърне и в което можеш да се гушнеш.

Уверена съм, че с това кресло хората няма да можеш да замениш, но такава мебел може да помогне човек поне малко  да не се чувства толкова самотен.

Освен това креслото е меко, пухкаво и многофункционално, но основната му привлекателност е прегръдката.

Ако давам пари за благотворителност, строеж на църква или помагам на някого, навярно ще кажете, че съм много добър човек, но апостол Павел казва, че ако не правя нещата с любов, те нямат стойност.

Има ли у вас такава любов, която ви кара да смятате другите хора за по-важни от себе си?

Ако в твоето сърце няма Исус Христос и в живота ти не се проявява Святият Дух, ти не можеш да достигнеш тази любов. Любовта у Исус Му даде желание доброволно да остави небесната слава и да отиде на Кръста заради нашето спасение.

Само Бог може да ни даде самоотвержена и безкористна любов към другите, променяйки ни отвътре чрез Святия Си Дух. Без Неговата помощ ние не можем да се освободим от оковите на егоизма, завистта и безразличието.

Могат ли околните да видят в твоя живот любовта на Христос?

Париж е известен по целия свят като град на романтиката и любовта. Много двойки идват в столицата на Франция, за да изкарат медения си месец. Париж разполага със специална забележителност – Айфеловата кула. Около този доста известен символ на френската столица има множество тайни.

Известен е случая с девойка, която искала да се самоубие, но скачайки от Айфеловата кула паднала върху една кола. Тя не само оцеляла, но се и оженила за собственика на автомобила.
За съжаление такъв щастлив край е рядко явление.

Айфеловата кула има много висок процент на самоубийства сред своите посетители – 17.5 на 1000 човека.

Айфеловата кила през лятото е по-висока с 15 сантиметра. При горещо време стоманената конструкция се разширява.

Айфеловата кула не е трябвало да бъде постоянно съоръжение. Било планирано тя да се демонтира през 1909 г и да се пренесе на друго място. В крайна сметка, тази идея е била изоставена и започнали да използват кулата като гигантска радио антена.

Айфеловата кула е могла да бъде построена в Барселона, Испания, но жителите на Барселона гласували против проекта.

През 1891 г. в Лондон започва да се строи кула, която е трябвало да бъде по-висок от Айфеловата. Тъй като структурата е била неустойчива, строежът бил спрян и в крайна сметка тя е била разрушена през 1907 г. Амбициозната конструкция е била построена на мястото на Watkin’s Tower.

Сутринта йеромонах Филип вървеше, както обикновено към храма. Той пристигаше първи там.

Изведнъж забеляза закачен лист хартия на вратата. А там с разкривен почерк беше написано:

„Готви се, отче, дойде последният ден!“

Посланието не го зарадва, но не го и уплаши. Филип си помисли: „Обичайно за такава работа перчене и нищо повече“.

Те се появиха в началото на службата. Бяха около петнадесет човека.

Хората започнаха да си шепнат. Всички застанаха така, че ако нападнеха свещеника, да бъдат близо до амвона.

Литургията си вървеше. Прочете се от Евангелието и Филип излезе да проповядва:

– Един човек направи сватбено тържество за сина си и мнозина бяха поканени, но между тях имаше човек, който нямаше сватбарска дреха. Стопанинът мина между гостите и забеляза този човек …
В този момент в църквата влезе главатаря на бандата. Край него крачеха двама млади и яки мъже. Те изгледаха Филип застрашително. Всичко в свещеника изстина, коленете му започнаха да треперят.

Но след това Филип си помисли: „Защо се страхуваш от него? Ти си поставен тук за свещеник, литургия да отслужиш. А той кой е?

И Филип продължи да проповядва, дори по-емоционално от обикновено.

Стигайки до мястото за човека без сватбарска дреха, той се обърна към главатаря на бандата, като го посочи с пръст и каза високо:

– Този кой е? И защо е дошъл? – огледа се към олтара и „заповяда“ на невидимите си слуги: – Вземете го и го изхвърлете навън…. във външната тъмница.

Главатарят всичко друго очакваше, но не и такъв отпор, да го нахокат публично. Той се сниши и без да каже дума, на бегом се изнесе от вратата навън, но бандата му остана до края на службата. Мъжете не показваха никаква агресивност. Те слушаха с наведени глави.

Проповедта ли ги бе смутила или им подейства решимостта на хората в църквата, но на другия ден нямаше и следа от тях.