Петър Незнакомов е геофизик. Един ден бе поканен да отиде на геофизическо парти.
Навървиха се три джипа. И хората се качиха по местата си.

Петър седна във втората кола отпред, а зад него седем души седяха върху сгъваеми пейки.

Пътя бе спокоен и много рядко срещаха коли. Все пак това бе в планината.

Изведнъж пред тях се появи безкрайно море от овце, края му се не виждаше. И докато овчарят да се усети, двама слязоха от първата кола, хванаха един овен и го набутаха в колата.

– Ще падне голям ядене, – каза Камен, които наблюдаваше нещата от третата кола.

Изведнъж овцете се разделиха и се отвори път да минат. Те продължиха пътя си, без повече нищо да ги безпокои.

След няма и половин минута от предния джип изскочиха хората като луди и хукнаха да бягат, сякаш някой бе хвърлил граната в колата.

В останалите коли започнаха да се споглеждат.

– Какво им стана на тези?

– Да не са полудели?

– Какво ли ги е уплашило“

Въпросите валяха, но никой не смееше да слезе от колата, за да провери, какво става.

Накрая Мито се престраши, слезе и се отправи към изоставената кола. Надникна плахо в нея…. Това, което последва изненада всички.

Мито се хвана за корема и започна да се смее неудържимо.

Няколко души наскачаха от колите и отидоха да видят на какво толкова се смее старият им приятел.

Когато го наближиха, той сочеше нещо в колата и продължаваше да се смее.

– Бай Мито, какво става?

Възрастния човек прекъсна смеха си и обясни:

– Нашите глупаци са качили в джипа не овен, а вълкодава, които пази овцете….

Сега цялата група се заля от смях. Хората започнаха да се тупат по раменете и непрекъснато да се смеят.

– Това са само Симеонов и Кривошиев, те не могат да различават овен от куче, – каза Стоил.

Още дълго време се смяха по пътя след като всички се прибраха по колите.

Учениците на Исус заспаха, когато трябваше да бдят, но когато разбраха какво се е случило, паднаха в отчаяние.

Когато човек разбере, че не може да поправи нещата, много лесно губи надежда.

Обикновено си казва:

– Ето на, всичко пропадна. Сега нищо не мога да поправя.

Но ако си мислим, че изпадането в такова отчаяние е катастрофа за нас, ние грешим, Това може да се случи на всеки.

Когато разберем, че сме пропуснали предоставената ни възможност, да се направи нещо, изкушени сме да махнем с ръка и да зарежем всичко …

Но идва Исус и казва:

– Заспал си. Този шанс си изпуснал завинаги и тук наистина не може да се направи нищо. Сега се изправи и да вървим да правим нещо друго.

Забравете миналото и идете с Христос в бъдещето, което е на вратата ви.

Бяха излетели благополучно. Всички пътници бяха по местата си. Но ….

„Нещо не е наред“ – каза си 45 годишната Виолета, една от стюардесите в самолета.

Момиче, което изглеждаше на 14-15 години, като че ли в този момент се намираше в някакъв ад. Тя пътуваше с възрастен човек, който не и позволяваше да говори и да отговаря на въпросите на стюардесата.

Мъжът бе доста добре облечен, а момичето изглеждаше разтреперано и не се чувстваше добре.

Това още повече засили съмненията на Виолета.

– Трябва да направя нещо, – каза си стюардесата – и то бързо.

Виолета се приближи до девойката и тихо ѝ прошепна:

– Ако желаете, можете да ползвате тоалетната в самолета.

Момичето погледна Виолета и едва видимо кимна с глава.

На огледалото в тоалетната стюардесата остави лист хартия и химикал.

Момичето стана скоро от мястото си и каза на мъжа:

– Ще отида само до тоалетната ….

– Внимавай да не направиш някоя глупост, – изсъска тихо мъжът. – Връщай се веднага.

Момичето влезе в тоалетната. Забеляза листа и химикалката. С разтреперана ръка написа:

„Моля помогнете ми. Нуждая се от помощ“.

Виолета бързо влезе в тоалетната, след като девойката излезе от там. Взе листа, прочете го няколко пъти и тръгна към пилотската кабина.

Тя разказа там какво е видяла и подаде листчето хартия изписано с неравен почерк.

Пилотът съобщи на земята за случилото се и когато самолетът се приземи, полицаи вече чакаха в терминала. Те задържаха мъжа, а девойката бе освободена.

Две години по-късно това момиче вече учеше в колеж. Благодарение на съобразителността и наблюдателността на Виолета, тази девойка бе спасена от сексуално робство.

Трябва да се отбележи, че всяка година между 600 и 800 хиляди души са обект на трафик, които са превозвани през границата на различни страни.  Около 80% от тях – жени и момичета, а около 50% – непълнолетни.

Ако забележите нещо нередно, не стоите, а действайте. Може би така ще спасите поредната жертва от сексуално робство.

Уж имаме нормални сетива, а не чуваме, и не виждаме …

Защо? Какво ни пречи?

В този свят се говорят толкова отвратителни неща,извършват се толкова непочтени дела, че желанието на човека е да не чуе нито едно от тях, нито да ги види.

В ежедневието ни има повече клюки, отколкото съпричасност, разбиране и симпатия.

Не сте ли забелязали, че сега е по-важно какво говориш, а не какво правиш?

Нашите деца в своята наивност ни следят и ни имитират. Забраните от рода на: Не прави това …

Не действат.

„Дела трябват, а не думи“.

Не всяка инициатива е боговдъхновена. Могат да ви кажат: „Раздвижи се, хвани своя мързел за гърлото, хвърли го зад борда и давай напред“. Така действа обикновената човешка инициатива.

Но дойде ли Святият Дух и ви каже само „раздвижи се“ разбирате, че този призив идва отгоре.

Ние всички имаме много големи идеи и идеали особено, когато сме млади. Но рано или по-късно ще открием, че за да ги въплътим в живота си, нямаме сили. Това, което искаме да направим не можем и сме готови да изоставим мечтите си.

Тогава Бог идва и казва: „Стани, ти, който спиш“.

Когато дойде върху нас Божие вдъхновение, то действа с такава чудодейна сила, че ние можем да се събудим дори от дълбок сън и да направим невъзможното.

В духовната инициатива е удивително това, след като „се раздвижим“ настъпва живота. Бог не ни гарантира победа в аванс, даваща комфортен живот. Той ни дава този живот с такава мярка, че да спечелим победата.

Когато дойде Божието вдъхновение и Бог ни каже: „Стани, ти, който спиш“, нужно е ние сами да станем, Бог няма да направи това вместо нас.

Господ каза на човека с изсъхналата ръка: „Простри ръката си“. И когато човекът го направи, ръката оздравя. Първата крачка трябва да направим сами.

Ако решим да вървим към победата и тръгнем, тогава ще действаме под вдъхновението на Бога, защото Той дава живот веднага, без забавяне.