Марин имаше напрегнат ден и беше много изморен. Този път не погледна към хладилника. Премина през хола без да обърне внимание на телевизора и се строполи на кревата в спалнята. Жена му го бе изпреварила. Изглежда и нейният ден не бе минал леко.

Лошото е, че когато човек е преуморен или е бил натоварен прекалено много психически, иска да заспи, но не може. Марин дълго се въртя в кревата и със завист слушаше спокойното дишане на жена си, която кой знай кой сън вече сънуваше.

Изведнъж се чуха силни удари по тавана им. Галя се събуди и попита сънено мъжа си:

– Какво става? Да няма земетресение или някой ураган ни е връхлетял?

Двамата седнаха на леглото и се заслушаха в необичайния звук. Имаха чувството, че някой иска да пробие тавана.

– Какво е пощръкляла баба Ирина посред нощ? – попита изнервено Галя.

– Тя е възрастна жена, не мога да се карам с нея, – каза примирено Марин.

– Така ли ще седим цяла нощ, – възмути се Галя, – утре сме на работа.

Марин ококори очи и се заслуша внимателно. Той дръпна жена си за ръката.

– Галя, чуй добре този звук…..това е морзова азбука…

– И предава сигнал за помощ SOS, – каза Галя наострила уши. – Навярно баба Ирина е зле.

Марин скочи от леглото и звънна на Бърза помощ, след което двамата се понесоха към горния етаж.

Разбиха вратата и намериха старата жена на пода. Внимателно я вдигнаха на леглото и зачакаха Бърза помощ.

– Знаех си аз, – едвам се усмихна баба Ирина, – нали Марин е бил моряк, не може да не разпознае сигнала.

Оказа се, че през нощта ѝ станало лошо, но тя не могла да стане от леглото. Едва се добрала до бастуна си и започнала да предава сигнала за бедствие.

– А ти от къде го знаеш? – попита Марин.

– Някога бях радистка, – каза баба Ирина.

Скоро дойде лекар с екип от Бърза помощ.

– Хубаво сте направили, че се обадихте, – каза лекарят, – още десетина минути и тази жена вече нямаше да я има.

Когато чуха историята за страшния зов за помощ предаван по морзовата забуха, всички от екипа много се смяха. Лошото бе отминало.

Баба Ирина спасиха, но всяка вечер, когато Марин си лягаше, все се ослушваше за странни звуци в „ефира“.

Колкото повече обичате, толкова повече отдавате любов, а тя още повече остава.

Ако отдавате любов, а същевременно чувствате болка и ненавист, това означава, че сте дали на човека отрова в шоколадова глазура.

Едва ли си заслужава да се иска такъв подарък.

Пусни го. Позволи на човека да бъде някой друг, освен огледало на вашата любов, още повече, че то така и е.

Да се разтвориш в любимия е незаменим талант и рядко проклятие.

Бъди себе си, бъди достоен, забрави за страха.

Един ден той все пак ще се върне, но не днес.

Ние всички обичаме да се смеем.

И ако човек в компанията е в състояние да каже нещо смешно или неудобно за себе си, ще позволи на други хора във вашата компания да третират неудобните ситуации като забавни истории.

Способността да се шегуваш със собствените си недостатъци е изключително атрактивно качество.

Ако кажете нещо хумористично за себе си, това не означава, че сте жалки или ненадеждни.

Това означава, че можете да споделите човешко състояние с хумор, което по своята същност е грешно и абсурдно.

 Един млад християнин се оплакал:

– Не зная как най-добре да изпълнявам своето служение.

Един възрастен вярващ в Бога човек го посъветвал:

– Представи си, че не е твое ….. В края на краищата, всеки знае как най-добре се извършва чуждото служение.

Един възрастен човек, който бил християнин, дошъл от село на гости на невярващите си деца в града.

Когато дошло време за вечеря, масата била сложена и всички се нахвърлили върху храната и с шампионска скорост започнали да я поглъщат.

Старецът станал, събрал ръце пред себе си и благодарил на Господа.

След свършване на тази необичайна молитва, един от близките ехидно попитал:

– Какво, всички ли във вашето село се молите преди да ядете?

– Не, не всички, – казал старецът, – свинете, например, не се молят.