Денис се загуби в джунглата.

Той бе отчаян, но всичко се промени, когато се яви неговият спасител.

– Не се чувствам сам, – каза си Денис. – Мога да общувам с този човек. Отчаянието ми намаля, защото имам визия. Объркването ми изчезна, вече знам посоката.

Той все още не бе напуснал джунглата, но усети, че нещо се е променило в него.

Надеждата го бе възстановила. А тя се градеше на това, че срещна някой, който можеше да го изведе.

Добрият Пастир знае, че не сте създадени за това място, но само Той може да ви изведе. В случая е Идеалният за това.

Той ви кара да вдигнете очи от джунглата, която ви заобикаля и да погледнете към небето над вас.

Мартин и Ели попаднаха в капан на един безкраен цикъл.

И ето как стана това.

Всичко започна от там, че Мартин се намираше в главната спалня, а Ели в кухнята.

Той се приготвяше за работа и извика на жена си:

– Ели, не мога да си намеря чорапите. …… Къде са ми чорапите?

Ели почистваше в кухнята и поради вдигащият се шум там, тя не го разбра. За това от нея последва едно кратко:

– Какво?

И започна безкрайният цикъл:

– Какво?

– Какво?

– Какво?

……….

Мартин закъсняваше за работа.

Шефът му се свърза с него по телефона.

– Какво става, Мартине? Защо не се явяваш на работа?

Мартин му обясни как е попаднал в капана на един безкраен цикъл.

Шефът му въздъхна дълбоко и се опита, въпреки напиращият гняв, спокойно да го посъветва:

– Просто, иди при жена си и говори с нея….

– Да ида при Ели, само за да говоря нея?! Не, аз съм зает човек. Не мога да се разкарвам в къщи през цялото време.

За съжаление никоя от страните не се поддаде на идеята, да мине през къщата и да чуе какво се опитва да каже другата.

Може би ако внимателно се вслушвате, все още можете да ги чуете да викат „КАКВО?“ дори и до днес.

Бе пазарен ден. Сергиите бяха отрупани с плодове зеленчуци, дрехи, обувки и всичко онова, от което се нуждаеше някой.

Невена идваше на пазара с колело. На багажника ѝ имаше касетка, която тя пълнеше догоре. Налагаше се понякога да завързва товара си с ластици, които завършваха с телени куки за захващане.

Днес ѝ помагаше един от продавачите да си завърже на багажника торбите, които стърчаха от касетката.

Човекът понечи да върже ластиците успоредно, но Невена го поправи:

– По-добре на кръст. Няма по-сигурно от него.

Дочу я баба Дона и извика:

– Стигнем ли до там … – и размаха дясната си ръка.

Тя имаше предвид, че стигнем ли кръста, в случая гроба, всичко е свършено.

Невена се засмя и каза:

– Кръстът не е краят, а началото.

Баба Дона се сви и бързо напусна полесражението. Намериха се хора да попитат:

– Как кръста е началото?

– Какво започва с кръста?

Тогава на Невена се отвори врата да каже някоя дума, за Този, Който ни бе заместил на кръста. И не само това, а че Същият ни предлага вечен живот, който не свършва като този тук на земята.

Виктор се големееше. Бе завършил висше образование, магистратура, дори бе защитил докторат.

В неговия квартал се събираше малка група от християни, които хвалеха Бога, молеха се и изучаваха Божието Слово

Водеше ги Марко.Той нямаше титли, голямо образование, но попаднеше ли под помазанието на Светия Дух, завладяваше душите на слушателите си.

Един ден Виктор се напери и си каза:

– Трябва да чуя този докладчик и докато е време да го отърва от заблудите му.

И той се настани там между хората, които не се смятаха в обществото за нещо особено.

– Странно, каза си Виктор, този човек едва ли е прелиствал дебелите книги, които аз съм отварял, но така говори сякаш всичко знае. Със сигурност това е Божия работа.

И довчерашния атеист, докоснат от Светия Дух, чрез Словото Божие, започна да разбира, че Бог все пак съществува.

Наистина Бог върши чудесни неща на невероятни места чрез тези, които можем да класифицираме като привидно обикновени.

Кера бе ядосана. Причина за това бяха думи изречени от съпруга ѝ Филип.

И тя му пожела лоши неща:

– Нека бъде наранен, както неговите думи нараняват мен! ….

Резултатът не закъсня.

Ден по-късно бузата на съпруга ѝ бе подута. Зъбът се бе възпали. А Кера я болеше ухото. Сякаш се бяха ударили; въпреки че нямаше нищо подобно.

Освен това съседите наводниха апартамента. Колата се развали. Детето се разболя. И двамата се почувстваха зле, но бяха от един тим.

Нямаше друг начин и заживяха заедно.

Да желаем зло на любим човек е много глупаво. Така вредим на себе си.

Потапяме общата лодка. Разбиваме общата кола.

Още повече, че такива желания се сбъдват бързо! Със зли пожелания привличаме мълния от небето.

….. И тогава трябва дълго време да се справяме с последствията.