Кокошка наистина може да живее без глава от няколко минути до няколко месеца, в зависимост от повредите, които ѝ са нанесени.

Ако частта от мозъка, отговаряща за голяма част от рефлексите, остане неповредена, то кокошката, която е лишена от глава може да бяга, рови, лети, ….

Най-често кокошката умира от загуба на кръв, но ако сънната ѝ артерия оцелее, както е станало с петела Майк, то животът на птицата може да се продължи.

Легендарния петел Майк от породата Виандот е живял без глава от април 1945 до март 1947 г., благодарение на собственика си.

Този факт е официално документиран от американски учени от щата Юта.

След като фермера несполучливо е отсякъл главата на петела, без да докосне сънната артерия и оставайки недокосната голяма част от ствола на мозъка и едното ухо, птицата продължила да живее.

Остава загадка, защо собственикът на петела е решил да остави птицата без глава жива и 18 месеца да поддържа живота ѝ чрез въвеждане на храната в гърлото ѝ с пипета.

Става въпрос за участък от сушата с обща площ пет хектара намиращ се в северната част на архипелага на Соломоновите острови.

На това място не живеели птици и животни. Растителността там е по някакъв начин избрана.
Освен това на това място са идвали и местни рибари.

Според изследванията в тази област нивото на Тихия океан е нараснало значително и има внушителна ерозията на почвата. Поради това, островите са отишли под водата.

По същата причина шест острова са намалили размерите си и са изправени пред същата опасност.

Ако нивото на водата в Тихия океан продължи да се покачва, значителен брой от коралови острови – атоли могат да изчезнат там напълно.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.

Наталия бе красиво момиче. Дълги руси коси, топли кафяви очи, стройно тяло и гъвкава снага.

Всички я харесваха и искаха да бъдат приятели с нея. Беше дружелюбна, състрадателна и любвеобилна.

Но отношенията с майка ѝ бяха мъчителни, напрегнати и непоносими. Почти всеки ден майка и дъщеря воюваха за нещо. Е, имаше дни и на примирие, но те бяха капка в морето.

Веднъж двете минаваха край банката. Близо на един стълб бе завързан ротвайлер. Набитата му фигура излъчваше сила. Изглеждаше плашещ, дори злобен.

Наталия погледна кучето и изтръпна, страх сви сърцето ѝ.

Изведнъж кучето се спусна към тях. Наталия изпищя. Майка ѝ за част от секундата я закри с тялото си.

„Тя ме спаси, – помисли си Наталия, – застана между мен и онази зейнала паст“.

Хубавото е, че кучето не успя да се откъсне от каишката, която здраво го държеше за стълба.

– Мамо, нима не те беше страх? – попита Наталия, след като бе попреминал страхът и на двете.

– Нямах време дори да помисля, – засмя се майка ѝ,- когато този звяр се нахвърли върху нас.

Наталия се замисли сериозно.

„Нужни ли са ми повече доказателства? – попита се Наталия. –  Въпреки всичко, майка ми ме обича много, повече от всичко на света. Иначе не би ме закрила със тялото си“.

От тогава двете престанаха да се карат и воюват една с друга.