Луанда е столицата и най-големия град в Ангола. През 2008 г. той е признат за най-скъпия град в света.

Основната причина за високите цени на стоките и услугите в града, а също и инфраструктурата е тридесетте годишната гражданска война.

Печалбите на чуждестранните компании, които са били получени за сметка на добиването на нефт и елмази, създават повишено търсене на висококачествени жилища, скъпи коли и ресторанти, както обувки и дрехи.

Докато по същото време по-голяма част от гражданите на страната живеят в крайна нищета. В страната почти всички храни са вносни. За това цената на един литър мляко надвишава 200 лева, а тристаен апартамент под наем 500 000 лева на месец.
В периода от XVII до XIX век Луанда се превръща в един от най-големите центрове на търговия с роби. Заедно с подвластните португалски територии през пристанището за изведени около три милиона негри.

Навярно обичате много картините. През по-голямата част от живота си сте си купували такива, които са докосвали сърцето ви.

Навярно ако сте взимали картини нарисувани с маслени бои имате проблем след време с почистването им от прах.

Но както казват, за всяка болка си има и цяр.

Ето ви няколко съвета как можете да почистите картина от прах нарисувана с маслени бои.

Това става с нарязан лук или картоф. В случая можете да използвате и кърпа с напоен разбит яйчен белтък.

Ураган „Матю“ бие рекорд по няколко показателя. Признат е за един от най-мощните и най-продължителните урагани.

Учените са забелязали, че такива силни атлантически урагани не са характерни по това време на годината.
Още през 1963 г. се е появил първият от тази категория урагани, който продължил 102 часа, а силата му се оценявала на ниво 4-5 категория.

Ако ураганът не утихне в близко време и дойде до бреговете на Флорида, той също ще стане първият активен ураган в тази част на САЩ от 1950 насам.

Официално сезона на ураганите в Атлантика започва на 1 юни и свършва на 30 ноември и неговия пик традиционно пада на 10 септември, когато температурата на океана е достатъчно висока, придвижването на вятъра е фактор, отслабващ силата на бурята.

Поради изменението на климата, причинени от нарастващите океанските температури, сезонът на ураганите става по-продължителен.

Поради недостатъчните данни за влиянието на придвижването на вятъра върху силата на урагана, не може да се каже със сигурност, че в бъдеще тропическите циклони ще стават повече.

Но според учените от затоплянето на климата интензивните урагани и супертайфуни, които по-рано са били рядкост, ще се появяват все по-често.

Всички сме имали моменти, когато сме се изкачвали на най-високите части на планината. Когато сме виждали всичко така, както го вижда Бог. И на нас не ни се е искало да слезем от там.

Но Бог няма да ни позволи да останем на върха. В случая ние сме изпитвани, дали ще имаме сили да слезем в долината. Ако имаме сили само да се изкачим до върха, то с нас нещо не е наред.

Да бъдеш на върха с Бога съвсем не е лошо, но Той ни извежда там с цел, да отидем при обладаните от бесове и да ги издигнем към върха.

Ние не сме създадени за върха или да въздишаме, а за долината, за ежедневието, където сме под напрежение и трябва да покажем колко струваме.

Духовното себелюбие винаги има нужда от грим, то отново и отново е необходимо да изкачи планината. Но това се случва рядко, то е изключение от правилата, което в нашия живот с Бога означават много. Ние не трябва да позволяваме на духовното ни самолюбие да ни събори в такива моменти.

Склонни сме да мислим, че за всичко ставащо с нас трябва  да се обърнем към душеспасително наставление, но ние трябва да го обърнем в нещо повече от просто поучение, в характер.

Планината не трябва да ни научи, тя трябва да ни промени. Във въпроса: „Какво толкова?“ се крие опасен капан. В духовните дела ние с оценки не сме длъжни да се занимаваме.

Моментите на върха на планината са редки и Бог не ни ги изпраща случайно.

Беше едва седем часа. Скоро съвсем щеше да се разведели. Телефонът в полицията иззвъня. Дежурният вдигна слушалката и чу немощен мъжки глас:
– Спря ме непознат мъж и ме помоли да го закарам до съседното село. Качих го, – гласът на мъжа хриптеше. – внезапно ме удари по главата с бутилка и ми открадна колата. Тя е Mercedes….

Веднага бяха изпратени хора, да заловят престъпника и да помогнат на пострадалия.

След половин час отново се позвъни:

– Аз съм майор Илия Петров. Станах свидетел на следния инцидент. Карах колата, когато ме задмина Mercedes, който след няколко метра събори работник от пътната служба, събиращ боклук отстрани на платното.

– Май същият Mercedes е бил откраднат, – вметна набързо приемащият съобщението.

Майорът продължи:

– Мерцедесът се залюля и падна в канавката. От него излезе мъж. Той отиде до резервоара и хвърли в него запален предмет, а след това се скри.

– Какво направихте?

– Когато приближих колата, тя вече гореше. Освен това пострадалия мъж се намираше на няколко метра от запаления автомобил. Изтеглих го на безопасно място. Цялата кола бе обхваната в пламъци. Спрях едно такси и помоли шофьора, да  откара човека в болницата.

– Накъде тръгна заподозряният?

Майорът съобщи посоката, в която бе изтичал крадецът.

След половин час престъпникът бе арестуван. Той наистина бе откраднал Mercedes, с който направи толкова много бели.

Пострадалият работник бе откаран в болницата. Той имаше фрактури на долната част на краката и на шийните прешлени, но благодарение намесата на Петров животът му бе вън от опасност.