Лидия получи десет хиляди евро от анонимен дарител. За себе си тя похарчи много малко от тази сума.

Останалите пари раздаде във вид на подаръци на нуждаещи се, пострадали при наводнения и пожари, скъпи операции за хора в неравностойно положение, ….

Лидия не знаеше, че е част от експеримент.

На сто човека бяха раздадени солидни суми без да се съобщава източника на средствата.

Оказа се, че не само Лидия, но и останалите хора включени в експеримента са раздали повече от две трети за подаръци на други хора и много малко са похарчили за себе си.

– Ние като човешките същества отговаряме на щедростта с щедрост.

Хората, които живеят щедро, отразяват сърцето на Бога, Който ги е създал.

Господ е щедър, милостив и добър, не само към някои, но към всички – дори „към неблагодарните и злите“.

Исус инструктира онези, които желаят да отразяват Божия характер, да „обичат“, „правят добро“ и „дават назаем“ дори на врагове, „без да очакват да получат нещо обратно“.

„Дайте и ще ви се даде. . . . С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.

Когато отговорим на Божията щедрост, като живеем щедро, откриваме, че сме обогатени по безброй начини и то не само материално, но и духовно.

В градината на Петър се появи едно слабичко дърво.То едва се крепеше. Беше нестабилно.

– Трябва да му сложим метални скоби, – каза бащата на Петър.

Така дръвчето можеше да стои изправено.

Мина се време и дървото израстна около скобите, така че бе невъзможно да се махнат.

Сега те са част от дървото.

По същия начин Божията истина ни дава сили. Ако достатъчно дълго се държим за нея, накрая тя става част от нашата същност и никой не може да ни я отнеме.

Позволи на тази истина да проникне в съзнанието ти. Не се опитвай да избягаш, да се скриеш или да я отхвърлиш.

Помоли Бог да ти помогне да повярваш в нея и да я направи неразривна част от себе си.

Когато наистина осъзнаеш кой си в Христос, ще намериш свобода от лъжите, които те възпират и увереност да се изправиш пред всяко изпитание.

Гошо роптаеше:

– Всеки иска и очаква нещо от теб, а не пита, искаш ли или не ……

– Какво да се прави? – въздъхна приятелят му Петко. – Натискът е станал редовна част от живота ни.

– Най-важното е, – поклати глава дядо Стойко, – , да разберете чия воля да вършите.

– Като си притиснат, чия воля можеш да вършиш, освен на този, който те принуждава?! – смръщи вежди Гошо.

– Ако предадете сърцето си на Бог, – мъдро отсъди старецът, – вие лесно ще се противопоставите на тези, които ви се налагат.

– Че какво може да ми помогне Бог? – възнегодува Гошо.

– Когато се поддадете на безбожен натиск, вие плащате последствията, – уточни дядо Стойко, – а когато се предадете на Бог, вие печелите и вашето семейство има полза за бъдещите поколения.

Крум дръпна майка си за ръката и я попита:

– Мамо, какво е ситимово дърво?

– То е вид акация с много красиви цветове, – поясни майката.

– А тук има ли го?

– Не. Ситимовото дърво е било едно от малкото видове дървета, растящи в пустинните райони близо до Израел. Освен това то е плътно и изключително здраво, което го прави чудесно за всякакъв вид дървени конструкции.

– Щом е толкова издържливо, значи не гние, – ококори очи Крум.

– Много си досетлив, – засмя се майката. – Дървото отлага в сърцевината си много отпадъчни вещества, така наречените консерванти. Те правят дървесината неприятна за насекоми и ѝ помагат да бъде плътна и трудна за проникване на вода и други агенти на гниене.

– Какво чудно дърво, – възкликна Крум.

– А знаеш ли каква важна роля му е била отредена? – попита майката.

– Роля? – Крум повдигна вежди.

– Ситимовото дърво често се споменава във връзка с изграждането на скинията. От голямо значение е използването му и при изграждането на ковчега на завета. Помисли си само, скинията е използвана през следващите четиристотин години до построеният от цар Соломон храм в Йерусалим, а ковчегът остава решаваща част от еврейското поклонение до разрушаването на храма от вавилонците векове по-късно.

– О, това наистина е важна роля, – съгласи се Крум.

Стефан обичаше свободата в работата си. То беше частен шофьор.

– Мога да започна и да спра, когато искам, – обясняваше той. – Освен това не съм длъжен да се отчитам за маршрутите пред никого, но …

Тук замлъкна и се почеса по главата.

Слушателите му го гледаха изненадани:

– Че какво ти е?

– Уцелил си точно в десетката.

– Има една трудна част … , – подзе Стефан, но не довърши.

Другите с нетърпение очакваха да разберат какво го тревожи, но не казаха нищо.

– В тази работа можеш много лесно да изневериш на жена си, – призна си Стефан.

– Давай, сега ти е паднало, – потупа го някой по рамото.

Стефан само въздъхна и продължи:

– Качвам всякакви пътници, но никой, включително жена ми, не знае къде съм. Това, което ме спира е Бог. Мисля си, какво ли би си помислим за мен, а как би се почувствала жена ми?

Някой зацъка с език.

Стефан не му обърна внимание, а продължи:

– Бог знае нашите слабости, желания и колко лесно се изкушаваме. Можем да Го помолим за помощ. И Господ дава изход. Дали това ще е чрез страх от последствията, събуждане на съвестта, разсейване или нещо друго, няма значение, важното е, че няма да съгрешим.

Някой се обади:

– Как щяла да се почувства жена му?! Глупчо, живей, сега ти е паднало.

Стефан поклати глава:

– Не, това не е добро, И вие не правете така. Един ден всеки от нас ще отговаря за постъпките си.