В южната част на Швеция, в близост до град Бастнас малък участък в горите се намират хиляди ретроавтомобили на четиридесетте и петдесетте години: Buick, Volvo, Opel, Ford, Saabs, Ауди. Общата стойност от този скраб на стари автомобили е около 160 хиляди долара.
Как се е появило това сметище?
При масовото изтегляне от Европа, в началото на 50-те години, на американски войници и офицери, били изоставени в Европа техните развалени коли. В същото време, двама предприемчиви братя започнали да превозват в родината си Швеция тези машини от други страни, за да ги поправят и след това да ги продават. Бизнесът процъфтявал в продължение на почти 30 години и почти всички ценните части на някои машини са били премахнати, за да се ремонтира други, така че се останали само очукани метални корпуси.
През осемдесетте години, един от братята починал, а вторият продал бизнеса и си тръгнал, а останките от разбитите автомобили за повече от 30 години обрасли с мъх и дървета покълнали в тях, те са се превърнали в място за гнездене и подслон на птици и диви животни.
Сега това е едно зловещо място периодично посещавано от туристи и фотографи, за да се възхищават на тази картина, изразяваща победа на природата над цивилизация. Около 10 години ред на участака подържали двама лесничеи, но и те се махнали през 90-те години, след което нищо вече не пречило на горската растителност да тръгне в настъпление спрямо изхвърлените железни пришълци.
Впечатленията от походите из горските гъсталаци, където на всяка крачка човек се натъква на изоставен автомобил, не са приятни. Все едно е настанал края на света. Автомобилите се сливат с заобикалящата природа и изглеждат като страховити горски приведения.
Картината става още по-странна, ако си спомним, че Швейцария е страна на идеалния ред. Въпреки това тези, които желаят да въведат ред тук и да доставят машините за скрап, са спрени от местните природозащитници, които призовават да не пречат на гнездящите птици в багажника и под капака на изоставените автомобили.
Такива места има и в други европейски страни, например, натрупването на стари коли във Франция в гората Шатильон. Но швейцарската морга за коли в гъстата гора, където лежат още хиляди стари коли и петстотин мотоциклети, се счита за най-красивото от всички европейските автомобилни сметища.

Властите в Буенос Айрес разпоредили замяната на уличните лампи със светодиодни аналози.
Били са заменени около сто хиляди части от осветителната техника.
Безпрецедентното решение е взето, за да бъде този прекрасен град осветен през ноща с нова палитра от светлиния спектър, изместена към синия цвят. В допълнение към постигането на естетически ефект, според експерти по градско и улично осветление ще се спести около половината от сумата за енергия на ден, изразходвана за тези нужди до сега.
За да се осигури, според аржентинските стандарти достатъчно осветление през нощта на града са достатъчни около 25 хиляди прибора за осветление. Можете да си представите какъв колосален обем от енергия е необходим за да се захрани всичко това. Освен това, светодиодните лампи осигуряват ненадминат експлоатационен срок на живот, който ще спести за преработването на отпадъците от електронното оборудване.
Ако погледнете статистиката, ще откриете един много интересен факт. Според наличните данни, днес ако всички градове в света покажат солидарност с аржентинците и оборудват осветителните си системни със светодиодни лампи, световната икономика ще нарасне с еквивалент над 180 милиарда долара на година. Това потресаващо спестяване е равносилно на снижаването на емисиите от 670 милиона тона въглероден диоксид годишно.
Съвременните високотехнологични светодиодни лампи са не само по-високо енергийни и икономично ефективни, но също така са с подобрени качествени характеристики относно излъчването на радиацията. Чрез светлинните диоди по-добре се разпознават човешките черти на лицето, включително и при видео наблюденията, което косвено ще доведе до намаляване на престъпността, която е истински бич на съвременната цивилизация.

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.

В началото на Първата световна война руските авиационни части били въоръжени с 46 балона, които били устойчиви на силен вятър.
За тяхната ефективност говорят следните факти.
В крепостта Ивангород била разпределена 14-та авиационна рота. От 9 до 13 октомври 1914 г., когато към крепостта се придвижили австрийските войски, на височина от 400 м се издигали балони, които непрекъснато коригирали боя.
С тях били проучени по-подробно позицията на врага, местоположението на неговите окопи, бодливите заграждения и движението по пътищата.
Стрелбата на артилерията се коригирала по телефон на балон. Това се оказало толкова ефективно, че противникът избягал от окопите, недочаквайки атаката на руската пехота. Това решило съдбата на битката за крепостта.
Балоните се оказали толкова сериозен проблем, че за борба с тях започнали да използват самолети, които буквално ги разстрелвали с картечница или ги изгаряли с помощта на течен фосфор.

Новият проект на стикери с електроника е естествено допълнение към печат на платка върху хартия, които се използват редовно от мастилено-струен принтер.
Въпреки, че двата проекта не са свързани, но те се допълват перфектно. В края на краищата е трябвало стикерите да се поставят върху всяка проводима повърхност, най-малко на проводяща тъкан, боя или нишка. Много е удобно да се бодне медна нишка на единия край, на която е прикрепена стикер-батерия, а на другата стикер-светодиод.
Идеята е, че за съединяването на елементи не се изисква спойка и поялник, така че събирането на схема с електронни компоненти може да направи дори дете на 2-3 години, което още не може да говори.
Най-простият комплект включва 12 бели светодиоди – стикери по 6 червени, жълти и сини светодиоди, 1 ролка от медна тел, две батерии и малко канцеларски принадлежности за залепване на частите.
За по-усъвършенствана електроника можете да си купите звукови, светлинни и други сензори, всички върху стикери.