Държавата има една от най-развитите системи за национални паркове в Западна Африка.

Най-голямата католическа църква е Нотр-Дам-де-ла-Пе,, която се намира в Ямусукро, столицата на страната. Тя е строена по подобие на Събора на св. Петър в Рим от 1985 до 1989 г.

Лидери в производството на какао на зърна са Кот д’Ивоар, Индонезия, Гана, Нигерия.

В модата има две основни характеристики: преминаващи и господстващи, когато дадената мода още не е преминала. Често модата се свързва с дрехите и вещите. Но съществува мода на постъпките и начина на живот.

Модата на доброто е по-добра от тази на лошото. Модата за запазването на здравето е по-добра от тази на пушенето и употребата на алкохол. Модата да се посещава църква, да се моли човек в нея и да слуша Божието Слово е много по-добра от тази да се пие бира.

Ние често говорим за свободата или зависимостта на човека от действията и забравяме за свободата на действията на Бога  в света.

Различните моди преминават. Когато хората се придържат към преминали вече стилове в дрехите и поведението, се наричат старомодни. Такива хора има винаги. Ето защо модата на добрите постъпки ще прави хората старомодни до края на живота им.

Модата ще расте, чрез усилията на хората, в нещо много повече

Модата преминава, но добрини и Бог не са отстъпили. Той винаги търси начин да достигне човешкото сърце.

В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

На един от своите приеми, една важна клечка се сблъскала със свещеника на местната църква и му казала:

– Вие навярно сте забелязали, че не ходя във вашата църква?

– Да, забелязал съм и съжалявам за това, – отговорил свещеникът.

– Аз не ходя на църква, защото там ходят много лицемери.

– О, това не бива да ви смущава, – усмихнал се свещеникът. – В нашата църква винаги ще се намери място за още един.

Мнозина виждат в притчата на смокинята, предупреждение към хората, че Христос иска от нас не само декларация на нашата вяра, но и плода ѝ. Липсата на изпълнението на добрите намерения в живота ни, може да се окаже печално за нас.

Навярно някой ще каже:

– Но тогава може да не е било време за бране на смокини. И търсенето на плод на дървото е безсмислено, аз да се наказва за това е незаконно.

Да, но Бог си има свое време и умереност.

В този смисъл, хората много рискуват, когато отлагат, изпълнението на някои дела  за по-късно.

Например, когато казват:

– Е, като се пенсионирам ще ходя на църква.

– Когато се развие бизнесът ми и започна да печеля поне милион, тогава ще се занимавам с благотворителност.

Позната ситуация, но и опасна. Защото Христос може да изиска от нас плодовете на вярата ни, когато все още не сме готови.