Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.

Социолози от Университета в Небраска, след анализ на няколко хиляди анкети, достигнали до извода че образованието, противно на общоприетото, не намалява религиозността, а напротив, тя я увеличава в някои аспекти.
Образованието се оказало стимул за посещение в църква.
Съпоставяйки даните на отговорите относно религията, социолозите са открили, че по-високите нива на образование са в тясна връзка, например, с вярата в задгробния живот. Образованите хора обикновено не са склонни да приемат буквално свещените текстове, но възприемат една единствена религия за вярна.
Било установено, че сред образованите американци, вярата не преживява спад. Напротив, те са склони да се присъединят към някоя от протестанските църкви и прилежно да съблюдават порядките там.
Според заключенията на изследователите при по-образованите склонността да посещават църква се повишава с 15% всяка година, а четенето на Библията с 9%.
По-образованите американци са по-склонни да разгледат въпроса за мястото на религията в обществения живот и повече се интересуват от мнението на религиозните лидери.

Израелски археолози твърдят, че в Акра – пристанищния град на Галилея, са открили следи от ранното християнство, руини от византийска църква.
Според археолога Нурит Файг преди 1500 години в Акра на мястото на сега строящия се търговсkи център е съществувала християнска църква.
В руините са открити плочки, мраморни фрагменти от колони, керамика, монети.
Археолозите се позовават на информация от анонимен поклонник, който е направил пътуване, през 6-ти век, до този град и описва подобна църква.
До сега в пристанищната зона на Акра археолозите  са открили останки на къщи от византийския период.

Символ на Брашов заедно със сградата на кметството е черната църква. Трудно е да се оцени значението й за града. Тя е строена почти сто години 1395-1377 г. Годината на завършването е издълбана на дървената врата от южната страна така – MCCCCLXXVII.
Преди това на същото място е бил храм от втората половина на XIII в., образец на романската архитектура.
До XVII век тази църква се е наричала Света Богородица, но през 1689 г. избухнал пожар, който променил не само името й, но и външният облик на тази забележителност.
Доста неща са били разрушени, а възстановяването й е отнело почти век. Църквата не само е била реставрирана, но и разширена. Трябва да се отдаде дължимото на местните жители. Те са успели да създадат една от най-големите готически постройки в Югоизточна Европа. Дължината на зданието е 89 метра, ширината 38 метра, а височината без камбаната 65 метра.
На южната страна е монтиран паметник на германския мислител Йоханес Контерус, на който се преписва първото богослужение в тази църква на немски език. На този проповедник принадлежи идеята за написване на историята на страната на стените на църквата, но до наши дни нищо не е оцеляло от този труд.
В самия храм може да се види колекция на ориенталски килими от XV-XVII век., на брой 119 екземпляра. Най-старият датира от 1691г.
Най-голямата забележителност на черната църква е камбаната, тежаща 6 тона. С нея е свързана загадъчна история.
През 1590 година, камбаната започнала да бие от само себе си, малко преди да започне силното земетресение тогава.
Църквата е известна и със своя орган. Всеки може да оцени звука му, излизащ от 3993 тръби на някой от концертите, които се провеждат там.

Исландския гросмайстор Олафсон отишъл на турнир по шах в Югославия. След тегленето на жребия, той побързал да отиде в църква, намираща се на остров всред езерото Блед. Известно е, че всяко желание изказано в нея се сбъдва.
В първия кръг гросмайстора трябвало да играе с Петросян и не е трудно да се досетим какво е било желанието му.
Олафсон взел лодка и се отправил към острова. Колко голямо било разочарованието му, когато се изравнил с лодка, която се връщала от острова, в нея бил неговия съперник.
Да, Петросян ловко изпреварил с лодката си исландеца и съвсем неизненадващо на следващия ден, лесно спечелил партията срещу него.
На какво се осланя човек? На късмет, поличба, умение, съдба, няма значение, важното е да не си в отбора на победените.