За всекиго по нещо

В кръчмата пак се поде разговор за развода на Галя и Стефан. Това бе станало централна тема в селото.

Въртят, сучат, искат друго да кажат, а се чува:

– Защо Галя и Стефан ….?

– Та те скоро се ожениха……

Дядо Наум ги слушаше и се усмихваше. Другите го забелязаха и го подканиха:

– Хайде, дядо Науме, кажи си тежката дума.

Старецът се намести добре на стола и започна да разказва:

– В село Биертан в Румъния, Трансилвания се намира църква, в която има „специална стая за помиряване на желаещите да се разведат“.

– Интересно, – подвикна някой от слушателите.

– А как са я използвали? – попита друг нетърпелив да разбере повече подробности.

– Преди да получат документ за разтрогването на брака си, – продължи да разказва дядо Наум, – съпружеската двойка трябвало да поживее две седмици в доста тясна стая с една спалня, един стол, едно кресло, една лъжица и една чиния.

– А имало ли е резултат?

– От 300 години насам само веднъж се е стигнало до развод, – добави дядо Наум.

– Бре, бре ….., – слушателите реагираха спонтанно.

– Такова нещо не е за пропускане, – обади се бай Димитър, – Ще имаме здрави и подкрепящи се семейства. Какво по-хубаво от това.

Гено имаше съперник, момче като него, което постоянно го тормозеше. Днес Живко отново се бе заял с него.

За Гено това бе много болезнено Той дълго премисляше какво е говорил и какво другият е казал.

Баща му често му казваше в такива случаи:

– Спри да мислиш за това. То може да те унищожи. Дяволът ще надмине себе си, ако продължаваш да се самосъжаляваш и имаш осъдителен дух.

– О, да, – каза си Гено, – дяволът ще плесне ръце самодоволно и ще се зарадва: „Това работи. Превъзходно работи ….“ Не трябва да позволявам ….

Той бе слушал не едно поучение в църквата, където се казваше:

– Бог ни вярва. Той допуска да имаме врагове, но ако реагираме по правилния начин, ще бъде добре за нас.

– Така е, – съгласи се Гено. – Сатана работи чрез нашите врагове, за да ни победи.

Гено закрачи нервно из стаята. Разроши косата си и продължи монолога си:

– Ако реагирам, без да огорчавам Светия Дух, резултатът ще бъде …. моето усъвършенстване.

Той подскочи и възторжено възкликна:

– И тогава не той, а аз ще съм победителят.

Гено се спря и се замисли:

– Живко е използван като оръдие и той едва ли осъзнава това. Тогава какво да правя?

Изведнъж си спомни разговора с дядо си, когато му бе споделил поредното си огорчение:

– Бог иска да се помириш с този Живко.

– Да, но той е ….., – бе спонтанно реагирал Гено.

– Първо се увери, че вината не е твоя. Нали Павел казва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички”. За това трябва да направиш всичко възможно да се помириш с това момче. Кой знае утре може да станете приятели.

– Трудно е това, – бе казал Гено.

– Помоли се за него, но не Бог да го накаже или да се справи с него, а да бъде благословен.

Митко бе малък, но често се навърташе край църквата и затрудняваше свещениците с въпросите си.

Той бе чул за войната, която се водеше в страна, която се намираше доста близко до родината му. Бе гледал по телевизията разрушени домове и хора с измъчени лица.

Днес бе празник, но отново в главата му се бе завъртял въпрос, който го държеше в напрежение.

В двора на църквата бе тихо. Само Матей се виждаше с метлата, как премита наоколо.

– Дядо Матей, – задърпа го Митко за ръкава, – моля те отговори ми …. Спасителят казва: „Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат“. Какво означава това?

– Тази думи не се отнасят за военни действия, – старецът веднага се досети какво измъчваше момчето. – Тук се говори за ареста на Исус и реакцията на учениците му към това страшно дело. Както знаеш всички те се разбягаха, но тези слова остават в паметта на хората.

– Защо Бог допуска войните? – Митко попита направо, за това, което го измъчваше.

– Господ допуска злото като цяло. Той не ограничава и не унищожава човешката свобода. За това има смърт, болест, измами, глупост, всякакви други безобразия. Естествено хората изявяват греховните си наклонности, както намерят за добре.

– Не искам да се избиват хората, нито да се разрушават домовете им, – с тъга добави Митко.

– Има много причини за една война. В повечето случаи всеки се мисли за прав и изтъква своите изисквания.

– Защо изобщо хората се унищожават по този начин? – Митко повдигна изумено очи към стареца.

– Двете нации или общности започват да си съперничат помежду си. Развиват омраза в себе си. И …. войната започва.

– Не могат ли хората да живеят в мир? Какво не им достига? – разпали се Митко.

– Така е било и преди в миналото. За съжаление нашата епоха не прави изключение, – въздъхна тежко старецът.

Матей хвана метлата и продължи работата си, а Митко остана дълбоко замислен на пейката.

Павлов крачеше бавно натоварен с мрачни мисли. До него вървеше Симо и от време на време поглеждаше към него.

– Посещението в църквата намалява, – отбеляза с тъга Павлов.

– И аз го забелязах, – въздъхна Симо. – Дори и сега, когато вече свободно можем да се събираме, броят на хората, които посещават църквата не е стигнал нивото, което бе преди пандемията.

– Как можем да ги върнем обратно? – попита Павлов. – Как можем да ги накараме да станат от креватите си и да дойдат на църква в неделя сутрин?

– Повечето от хора се подчиняват на желанието на тялото си, а то не иска да се надигне сутрин, особено в неделя, – констатира Симо.

– Екранната проповед няма да им даде прегръдка или Господна вечеря, нима не го осъзнават? – Павлов смръщи вежди.

– Хубаво е да се събираме като вярващи, – каза Симо, – за да се поклоним на живия Бог. Това не трябва да се възприема като задължение към другите, нито към нас самите.

– Не си ли забелязал, че когато не искаме общение, точно тогава най-много се нуждаем от него? – тъжно се усмихна Павлов.

– Е, има хиляди причини, които могат да ни накарат да се откажем от пижамената църковна неделя, – Симо се опита да насърчи изпадналия в безизходица пастир.

– Дай, Боже и други да мислят така, – без въодушевление поклати глава Павлов.

В малък град бизнесмен решил да отвори заведение с дискотека. И по стечение на обстоятелствата на същата улица се намирала една църква.

Църковното ръководство се възмущавало:

– Точно до нас такова заведение.

– Това е недопустимо за нашата църква.

Пастирът на всяка проповед призовавал хората:

– Нека се молим този бизнесмен да се вразуми и да махне от нашата улица заведението си.

И те се молили.

В деня на откриването на заведението се разразила силна буря.

Мълния ударила още не заработилото омразно място за християните.

В сградата възникнал пожар и тя изгоряла до основи.

Хората от църквата много се зарадвали, но бизнесменът подал жалба в съда. Той искал да ги съди.

Съдията изслушал и двете страни и отбелязал:

– От това, което чух разбрах, че собственикът на заведението вярва в силата на молитвата, но защо хората в църквата не вярват, въпреки, че са се молили?

Колко абсурдно звучи всичко това, дори е забавно.

Какво излиза? Хората вярват, когато им е удобно и изгодно.