Един богата човек дълго време боледувал, но след известно време му станало по-леко и оздравял.

След боледуването си влязъл в градината. Бил хубав пролетен ден.

Той почувствувал прилив на радост и се разплакал. Вдигнал очи към небето и възкликнал:

– О, Боже, как мога да Ти се благодаря за здравето, което си ми дал? С готовност бих пожертвал цялото си имущество!

По това време минал край него един старец. Той чул думите на богатия човек, отишъл при него и му казал:

– Ела с мен.

Богаташът го последвал.

Двамата скоро дошли до една бедна, полусрутена къща. Собственикът ѝ лежал болен, жена му плачела, а децата били в дрипи и просели хляб.

– Помогни на тези бедни хора, – казал старецът, – те са по-малките ни братя в Христос.

Богатият човек щедро помогнал на нещастните хора.

Старецът се усмихнал и казал:

– Така прави всеки път. Първо обръщай с благодарност поглед към небето, а после към земята, за да видиш на кого трябва да помогнеш.

Срещайки с нуждаещи се, милосърдието действа веднага, без отлагане.

Според думите на Христос, всяко добро дело е вид благотворителност: да напоиш жадния с чаша вода, да нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да покажеш на непознат пътя, да съчувстваш на угнетения, всичко това е милосърдие.

Това трябва да прави всеки християнин. Ние можем да си помагаме един на друг с любов и действие.

Всяко добро дело в името на Бога и любов към Него и ближния, е дело на милост.

Характерът на християнин се проявява не в добрите дела, а в уподобяването му на Бога.

Ако Божият Дух те преобразува отвътре, това ще се прояви в живота ти не с добри човешки качества, а с Божествени.

Божият живот в нас се появява като живот на Бога, а не чрез човешки старания да живеем праведно.

Тайната на християнина се заключава в това, че в него по благодат Божието естествено става свръхестествено. И това се проявява в ежедневните дела, в малките неща, а не само в моментите на общение с Бога.

Когато се сблъскваме със суетата на този свят, ние с удивление забелязваме, че у нас има сили съхраняващи поразително спокойствие, когато сме в центъра на тази суета.

При съвремения начин на живот се изпитва вярата и на най-твърдите християни. Но никога не трябва да се съмняваме, че Бог не ни дава достатъчно благодат, за да издържим на всички изпитания и трудности.

Християнинът е спокоен, осъзнавайки, че всичко е в ръцете на Бога. Той разумно се грижи за всичко и се придържа към Божия план.

Веднъж във Великобритания железопътни работници открили гнездо на дрозд надълбоко под железопътната линия. Птицата тихо седяла на яйцата, въпреки ужасният грохот на високоскоростните влакове, които се носели над нея.

Какъв пример за съвършенно доверие!

В Библията се казва: „Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава“.

Божията благодат е достатъчна, за да живеем и да поддържаме нашата духовност в това трудно време. Няма значение на колко сте години, всеки ден насочвайте мислите си към Христос.

Когато насочим мислите си към Христос, всичките ни мъки, печал и тревоги изчезват. И в сърцето няма нищо друго, освен „съвършен мир“.

Лодката няма да потъне, ако се спусне във водата, но ако водата попадне в нея, ще отиде на дъното.

По същия начин християнинът може да живее по християнски в света. Той може да падне само тогава, когато светът проникне в него.

Ние можем да принасяме плода на Духа, дори да живеем в развратно общество, но ставаме безплодни, когато покварата от този свят проникне в нас.

Това може да се случи почти незабелязано за нас. Да, ние сме напълно посветени на Христос и послушни на Божията воля. Но постепенно неусетният студ на секуларизма се влива в душите ни. И тогава започваме все повече да се интересуваме от реалностите на този свят, а не от Христос.

Повечето океански кораби имат постоянно действащи помпи, които изпомпват вода, която прониква през обшивката на плавателни съд.

Така и в нас винаги трябва да работят „помпите“ на покаяние. Трябва да закрием пробойните с истините от Божието Слово.

Не позволявайте на кораба ви да потъне.

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена. Всеки път, когато тя отивала на богослужение, той ѝ казвал :

– Помолете се там за мен.

И така успокоявал своята съвест.

Веднъж, когато жена му отишла на богослужение, мъжът зает със своите важни дела , уморен заспал.

Сънувал, че е умрял и със жена си стоял пред Небесните врати. Той здраво хванал жена си за ръката и казал:

– Сега ще влезем в Небесното Царство заедно.

Изведнъж Божий ангел отворил вратата, обърнал се към жената и казал:

– Вие можете да влезете, но без съпруга си.

Моментално голяма сила отскубнала жената от мъжа ѝ и тя се скрила зад вратите, които се затворили веднага.

Мъжът ужасен се събудил:

– Слава Богу, че това беше само сън, – казал си той.

От този ден по-ревностен християнин от него нямало.