Имаше семеен празник у Петрови не се събираха много хора. И днес не бе по-различно.
По време на тържеството, някой спомена за Божествената намеса в живота на всеки човек. Присъстващите един по един започнаха да свидетелстват за чудесата, които Бог бе направил за тях.
Но не всички бяха на едно мнение относно Господа. На тази среща присъстваше и доктор Стоянов, уважаван специалист в професията, който бе помогнал на много хора да възстановят здравето си.
Той слушаше какво говорят другите с досада, накрая не издържа и измърмори под носа си:
– Набожни брътвежи – и нервно се поклати на стола си.
Останалите притихнаха. Докторът потупа самодоволно корема си и каза:
– Това тук е моя бог. Него виждам, на него служа и се чувствам много добре. Всичко останало са глупости. Какви са тия приказки от вас?
След тези думи настъпи тягостна тишина. Някои от гостите се възмутиха и си тръгнаха.
– Бог няма да остави така тези думи, – каза дребен мъж, който последва множеството навън.
Минаха няколко седмици и се чу, че докторът се е разболял.
– Яденето и пиенето вече не са му така вкусни, – сподели един комшия на Петрови.
– Видях го вчера, – отбеляза леля Мара, която живееше в същия вход. – Много е отслабнал.
– Чух го да се оплаква, че стомахът му започнал да отказва всякаква храна, – добави студентът, който живееше на третия етаж.
След месец се говореше усилено:
– Докторът има рак на стомаха.
Стоянов почина в страшни мъки.
Бог не винаги отговаря за безсъвестните думи на грешните човеци. Но ще дойде и Съдът, тогава с какво ще оправдаете своите грехове? Може ли някой да избегне справедливата присъда на Бога?
