Денят беше слънчев и предразполагаше към екскурзии и излети. И Елена реши да се разходи с децата си. Винаги се чувстваха добре сред природата.
Тръгнаха с колата и скоро стигнаха планината. От подножието нагоре продължиха пеша. Изведнъж Деси извика:
– Мамо, виж колко е еластично това растение!
– Интересното е, че расте между камъчетата по пътя, – изумено се вгледа в него Поля.
– А, това е еленов мъх, – поясни Елена.
– Но това повече прилича на лишей, а не на мъх, – вдигна учудено вежди Деси,.
– Да, наистина не е мъх, а лишей, – обясни Елена, – само така го наричат. Нали си спомняте какво е лишей?
– Гъба и водорасло, които растат заедно във взаимна връзка, – изстреля бързо Поля. – И двата организма се възползват един от друг.
– Нито гъбичките, нито водораслите могат да оцелеят сами, – допълни Деси, – но заедно образуват издръжливи растения, които могат да живеят в някои планински райони до 4500 години.
– Тъй като растението може да издържи на суша и ниски температури, то е един от малкото източници на храна за карибу, северните елени, през продължителната зима, – обясни Елена.
– Може би от там носи и името си еленов, – предположи Поля, – но неправилно са го нарекли мъх.
– Знаете ли, – засмя се Елена, – връзката между гъбите и водораслите ми напомнят за нашите човешки взаимоотношения. Обикновено ние разчитаме един на друг. А за да растем и процъфтяваме, това ни е много необходимо.
– Как казваше там Павел …..? – опита се да си спомни Поля. – Трябва да се облечем в „състрадание, доброта, смирение, кротост и търпение“, да си прощаваме един на друг и да живеем в света “като членове на едно тяло”.
– Не винаги е лесно да се живее с мир в семействата си или с приятелите си, – тъжно констатира Деси.
– Но когато Духът ни дава възможност да покажем смирение, прошка и любов в нашите взаимоотношения с другите, всичко това сочи към Христос и носи слава на Бога, – усмихна се окуражаващо Елена.
