Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

На сайта nezarastet.ru стартира безплатна онлайн услуга, чрез която можете да получавате всеки ден по електронната си поща по едно стихотворение от Александър Пушкин през годината. Годишен доставка съдържа 365 писма с всички стихотворения, които са били публикувани през живота на поета, без да броим поемите и други големи произведения.

Авторите на програмата са пояснили, че „са измислили такава поща, когато разбрали, че хората съвсем не четат класика. Особено стихове. Как да ги примамят? Трябвало да направят така, че стиховете сами да идват при хората. Удобно е на порции, в електронната поща, която всеки ден и без това всеки проверява. Това не е същото да вземеш книга и да я прочетеш от началото до край, но за това пък работи“.

Според създателите на услугата е полезна „за тези, които нямат време да четат“. Абонирате се и получавате по стих на Пушкин ежедневно. Започвате деня с нещо прекрасно и няма да изсъхвате сред рутината и офисното униние.

На сайта можете да се абонирате и за дневния бюлетин на пасажи от „Евгений Онегин“ като заплатите за два месеца 59 рубли. Според авторите, символичната цена е „начин да кажете благодаря, ако ви харесва проекта“.

Много скоро обещават да се появи такава поща с фрагменти от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, шумерско-акадския „Епос за Гилгамеш“, стиховете на Франсоа Вийон, Ли Бо и произведения на древните класици.

Дечко се видя с Мина през лятото на морето. Той не знаеше, че повече няма да я види. Дечко дълго наблюдаваше бледото ѝ лице, по него бе изписано страдание.

Въпреки сенките под очите, те бяха толкова живи, че компенсираха общата отпадналост. А това състояние ѝ бе причинила химиотерапията, но той не знаеше още за това.

Мина бе изпълнена с любов, която предаваше на хората, които срещаше.

Беше толкова хубаво да я наблюдава човек, как играе с децата на плажа.

Дечко помнеше много добре, какво бе направила Мина преди три години за него. Той загуби родителите си при автомобилна катастрофа. Болката бе голяма, но именно Мина тогава му протегна ръка и му каза:

– Не се страхувай винаги ще бъда до теб!

Помнеше, как Мина го прегърна, а после двамата дълго плакаха заедно. Сякаш се бе отприщил бент, който нямаше край. Сълзите намаляха и болката се стопи.

Тогава Дечко още не знаеше, че самата Мина има  нужда от помощ, дори повече от него.

– Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, – засмя се искрено Мина.

Явно тя напълно разбираше този стих. Той бе нейното послание на надеждата. Тя не веднъж бе изпитала Божията любов и милост, затова щедро се раздаваше, без да трепне пред трудностите.

Тялото на Мина бе отслабнало, но духът ѝ не бе сразен.

– От къде намираш сили за всичко това, – попита я Дечко.

– Черпя сила от вярата и упованието си в Бога. За мен Исус е най-цената жертава дадена за хората. Зная, че Исус Христос  победи на кръста смъртта и от тогава, повярвалите в Неговото изкупително дело получават вечен живот.

Простички думи, но те докосваха сърцето и караха мнозина да потърсят отговор на въпросите си при Бога.

Христовата любов е по-силна от смъртта. Изпълвайки Мина, тя ѝ даваше сили да помага на ближния си, да преодолее мъката и болката си.

Служители по сигурността на летищата са хора професионално невъзмутими. Те с еднакво спокойствие задържат контрабандни лекарства и наркотици, валута, питейна вода и нелегални емигранти.

Някои находки в багажа на пътниците ги изненадват.

Ето ви един интересен случай.

Разбира се тази пътничка, пътуваща от Атлантик Сити, съвсем не е планирала да се качи на самолета с истински факел.

Тя направила нещо неразумно. Опаковала в един пакет своя лак за нокти и …. запалката си.

Лакът протекъл, запалката не издържала … и по време на проверката на багажа в чантата на несъобразителната пътничка избухнал ярък пламък.

Добре, че това не се е случило по време на полет.

Веднъж връщайки се от разходка, Хинг Ши заварил учениците си бурно да дискутират нещо.

Когато мъдрецът дошъл при тях ги попитал:

– За какво толкова спорите?

Учениците му казали:

– Ние се опитваме да изясним, кои недъзи при хората са най-страшни.

– И до какво заключение достигнахте?

– Решихме, че най-страшните от тях са: да бъдеш сляп, глух и ням.

– Вие сте казали само половината от това, което трябва да се каже, – казал Хинг Ши.

– Половината? – учениците се удивили.

– Да, забравили сте да споменете, че няма по- лошо да си сляп за страданията на другите, глух към молбите за помощ, безразлични и съгласяващи се с това.