Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.

Възрастна жена падна на тротоара и загуби съзнание.

Няколко души се спряха да ѝ помогнат.

Един се обади на 112.

Друг внимателно постави по главата ѝ палтото си.

Трети сложи кърпи под мишниците ѝ.

А четвърти държа чадър над главата ѝ, докато дойде линейката.

Трогателна картина.

Важно е да се отбележи, че хората, които се спряха да ѝ помагат бяха на различна възраст и от различен етнос.

Кой бе ближен на падналата жена?

Този, който ѝ показа милост.

Нека Бог ни помогне да видим, че всеки, когото срещаме, е наш ближен и заслужава нашата помощ.

Фокусирането върху Исус не винаги е лесно. Има толкова много разсейвания в този свят, които сме превърнали в идоли без да го осъзнаваме.

Митко бе скейтбордист.

– Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да изследвам нови места, – споделяше той.

Когато бе поставен на легло след двадесет часова операция Митко осъзна, че има много идоли, за които изобщо не бе му хрумвало.

Голяма част от самоличността му бе изградена на това, че той е спонсориран скейтбордист.

– Социалните медии са идол за мен, – казваше Митко. – Искам да бъда в големите списания по скейтборд, да фигурирам във видеоклипове, които хората няма да забравят. Желая да бъда известен и обичан като скейтбордист.

След операцията лекарят му каза:

– Ти повече няма да можеш да се занимаваш със скейтборд.

Това бе доста отрезвяващо за Митко.

В един момент той разбра, че е преместил фокуса си от Исус върху себе си.

В нашия модерен свят сме фокусирани върху това, което искаме и как го желаем. То трябва да бъде по по-бърз, лесен и удобен начин.

Повечето от нас нямат проблем да вършат работата на Исус, стига да се вписва в нашия график.

Нека се опитаме да се тревожим по-малко за натоварената част от живота и да преодолеем съмнението, което светът се опитва да ни продаде.

По-добре е да се съсредоточим повече към Исус.

Мери имаше състрадателно сърце. Тя бе отворила обятията си за нуждаещите се.

Като мисионерка Мери служеше сред народа на Окойонг.

Суеверията на хората в този район се заключавали в следното:

– Когато се родят близнаци, единият е добър, а другият е дете на демон.

Това водеше до смърт на двамата близнаци, изоставени на глад или друга опасност.

Отразявайки любящото сърце на Бог, Мери помогна за спасяването на стотици деца в риск, като осинови девет от тях.

Тези хора трябваше да се отвърнат от своето неподчинение на Бога, да прегърнат Неговите пътища и да се обърнат от езическите божества към истинския Бог, който се грижи за безпомощните и сираците.

Само при Него ще намерят прошка, защото „ги приеме благосклонно“.

Като отворим обятията си за хората около нас, включително за децата в риск, ние отразяваме Божията любов.

Нека прегърнем Неговото състрадателно сърце и да разширим грижата Му към нуждаещите се.

Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.