Валентин бе пастор. Той посети Индия по време на фестивала на реколтата.

Тогава една възрастна вдовица бе донесла голям дар от ориз. Той бил много повече, отколкото можела да си позволи.

Валентин бе разбрал от другите ръководители на църкви, че тя е обедняла.

– Защо толкова много си дарила? С какво ще се изхранваш? – попита я той.

– Синът ми беше болен и обещах голям дар на Бога, ако оздравее, – каза жената.

– И той оздравя? – Валентин я погледна изпитателно.

– Не, – поклати глава жената, – той почина миналата седмица, но знам, че е при Бога и за това съм много благодарна.

Хората понякога казват:

– Бог е бил добър към мен напоследък, – особено, когато нещата вървят добре.

Но всъщност Бог е добър към нас през цялото време.

Той е също толкова верен, любящ и добър, когато сме болни, колкото и когато сме здрави. Милостив и щедър, когато се борим да свързваме двата края, колкото и когато имаме излишни пари в банката.

Божията доброта не се вижда в нашия комфорт или материално изобилие, а в изключителната благодат, която Той щедро ни дарява ден след ден.

Ако вашата хвала се определя от обстоятелства, фокусът ви е на грешното място, но ако е спрямо Божията последователност, винаги ще имате причина да Го хвалите.

Крум се трудеше всеотдайно, но все някой друг получаваше заслугата.

– Аз нося тежестта, но друг получава похвалата, – мърмореше той. – Защо изобщо се занимавам със всичко това?

Капанът се задейства.

Шефът му хвали някой друг, а Крум бе игнориран и гнева му пламна.

Ревността прави раната още по-дълбока.

Бащата на Крум често го предупреждаваше:

– Твоята стойност не се измерва с това, което се казва на срещата с персонала. Бог вижда всяко твое усилие, което полагаш. Той знае кога оставаш до късно, кога правиш това, което е правилно, дори никой да не забелязва.

А приятелят му Спас казваше:

– Работата за Бога те държи стабилен, когато липсва уважение от хората.

В този момент на огорчение Крум си спомни точно тези думи. Той осъзна, че не бива да губи мира си за такива неща.

Падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че когато другите получават заслугата, която аз заслужавам, завистта ме завладява и негодуванието ми расте. Прости ми, че се сравнявам с другите и допускам завист в сърцето си. Помогни ми да работя честно и самоотвержено, знаейки, че виждаш това, което никой друг не вижда. Напомняй ми, че моята стойност идва от Теб, а не от думите на шефа. Дръж ме стабилен, когато се чувствам пренебрегнат. Амин.

След като се освободи от смъртната си обвивка Калоян трябваше да се яви на отчет пред Бога.

Нареди се на една дълга опашка. Хубавото бе, че поне можеше да обмисли какво точно да каже.

Той видя Димо и въздъхна:

– Не мога да кажа, че като него съм организирал празненства за недъгави деца.

Калоян се огледа и забеляза Атанас:

– О, този се е борил против трафика на хора нещо, с което не мога да се похваля.

От Виктор го деляха двама човека.

– Него са го слушали по телевизията. Мощно проповядваше, харесваше ми как говореше, – Калоян се наклони малко напред, за да го види по-добре.

Той пристъпваше бавно с опашката напред и отчаяно се мъчеше да си спомни нещо положително в живота си:

– Не съм се грижил за възрастни и болни от рак. Не съм ходил на мисионерски пътувания, за да кръстя мнозина. …. Ох, какво изобщо съм правил?

Наближаваше реда му. Калоян се тресеше от страх.

– Какво мога да кажа? ….

Обърна се.

Зад него бе известен проповедник на Божието Слово, който му се усмихна:

– По-спокойно, не се вълнувайте толкова. Всичко ще мине добре.

Още малко и идваше неговия ред. Паниката му бе голяма.

Изведнъж Калоян се събуди в леглото. Той бе целия облян в пот.

– Слава Богу, че това бе само сън, – каза си той. – Трябва да се заема сериозно и да следвам Господа неотклонно.

Катерина и Стойчо се скараха сериозно. Не се помириха и всеки зае по една стая и започнаха да мърморят непрекъснато.

Бог проговори в сърцето на Катерина:

– Иди, извини се на Стойчо и го помоли да ти прости.

– Господи, той започна пръв, – отвърна възмутено Катерина. – Стойчо трябва пръв да каже, че съжалява.

– Катерина, – звучеше тихо Гласът, – бъди миротворец. Извърви допълнителната миля и сключи мир, независимо от това, какво е направил Стойчо. Това ти действие ще спомогне за единството ви, а Аз ще изцеля взаимоотношенията ви.

Катерина въздъхна дълбоко, но отиде и се извини.

Бог ни моли, да бъдем дълготърпеливи с хората около нас. Той желае да правим правилните неща, дори когато околните правят нещо погрешно.

Може никой да не забележи какво става, но Бог вижда винаги.

Едва ли ще сме съгласни с половинката си, семейството и приятелите, но въпреки това можем да ги уважаваме и ценим.

Бог ще признае нашия ангажимент и ще ни благослови по начин, който не бихме могли да си представим.

Огнян сподели с приятеля си Петко:

– Преди си мислех, че ключът към плодотворността е да правя повече. Повече като съдържание. Повече часове. Повече резултати. Дори си казвах, че ако успея да вместя още нещо, ще напредна.

– Но това не води до мир, забелязал ли си? – попита Петко. – Подхранва само напрежение. Изтласква присъствието на Бога, а всеки от нас копнее да Му служи.

– Като се замисля, разбирам, че това не е просто да си зает, – смръщи вежди Огнян. – Просто съм възприел , че обемът е равен на стойността. Очаквах, че Бог ще бъде доволен, ако произвеждам повече, а хората ще ме забележат ако съм винаги активен и на разположение.

Петко се усмихна:

– Изглежда Бог обича малките неща. И това е така, не защото е ограничен. Той е Господ. Нашето изобилие не кани Неговата сила. Това прави нашата зависимост от Него.

– Може би имаш право, – съгласи се Огнян.

– Някъде четох, че постоянния стремеж да правим повече, създава така нареченото когнитивно претоварване, – отбеляза Петко. – Мозъкът ни се претоварва от многото задачи или отговорности. Той се бори да обработи и задържи получената информация, но продуктивността намалява. По-трудно се вземат решения. Стресът нараства. Но когато опростяваме и забавяме темпото, яснотата се връща.

– Интересно, – поклати глава Огнян, – не бях си представял така нещата.

– Освен това, – продължи Петко, – фокусирането върху по-малко неща не само подобрява качеството на нашата работа, но укрепва чувството ни за присъствие и мир. Малките, верни стъпки, практикувани последователно, формират дългосрочни невронни пътища и това е, което води до устойчива, плодотворна промяна.

– Изглежда, – Огнян повдигна едната си вежда нагоре, – в Божията икономика по-малкото наистина може да стане повече.

Петко посъветва приятеля си:

– Когато си изкушаван да направиш още нещо, запитай се:„Опитвам ли се да докажа нещо, което Бог вече е решил?“. Господ не гледа колко правиш, а това доколко Му се доверяваш.

– Нека Бог ме освободи от лъжата, че повече е винаги добре, – въздъхна Огнян. – Бих искал да се наслаждава на малкото, към което Той ме призовава.