Повече от десетилетие Георги бе затворен в къщи поради хронично заболяване.

По-голямата част от времето прекарваше в леглото.

Обикновено втренчваше поглед в празните стени, очаквайки да се оправи.

Един ден, когато му бе много тежко, реши:

– Ще прекарвам всеки ден по петнадесет минути без разсейване от социалните мрежи.

Така всеки ден поглеждаше към небето, защото само това можеше да вижда от леглото си.

През всичките дни, в които го правеше, не виждаше две еднакви небеса.

Залезите бяха славно тържество на огнени нюанси, но дори и в облачни дни сивите тонове се променяха едва доловимо, намеквайки за движение под повърхността.

Отначало това го кара да се замисли за своята малка стойност във вселената:

– „Когато гледам на Твоите небеса … Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?“

Размишлявайки върху Божието майсторство на творението, той се замисляше, колко много почит ни е дал Бог като хора:

– „Поставил си го господар над делата на ръцете Си. Всичко си подчинил под нозете му“.

Ежедневно Георги живееше в парадокс. Чувстваше се относително незначителен, но въпреки това да знаеше, че има дадена от Бога цел, дори от леглото, когато бе физически слаб.

Всеки ден небесата ни прогласяват Божията слава, състрадание и грижа.

Минчо поклати глава:

– Защо ние, хората, винаги искаме повече, искаме да притежаваме повече? Дори не е задължително да е нова кола или къща, която искаме да купим.

– Представи си, – повдигна едната си вежда Пламен, – жадуваш да се нахраниш в луксозен ресторант, но в момента нямата средства и го отлагаш, но това ти носи тъга.

– Нормално е да сме тъжни, когато не получим нещо веднага, – тъжно се усмихна Минчо.

– Допълнителните неща, които искаме, но не може да има веднага ни прави незабавно натъжени, – констатира Пламен.

– Колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам, че трябва да кажа на сърцето си, днес не ми липсва нищо, а живея в изобилие, – наведе глава Минчо.

– Спомням си, когато чичо почина твърде рано, си помислих: „Трябва да бъда много по-благодарен за всеки ден. За всеки човек в живота ми. За слънцето, което ми се усмихва. Моменти, в които мога да се срещна с приятели ….. „, – сподели Пламен.

– Забелязвате ли, че нищо от това не е свързано с пари или притежания? Не искам радостта ми да зависи от това, което е финансово осъществимо за мен, а от това, което вече е в живота ми днес! – обнадежден каза Минчо.

Живко дълги години проповядваше Евангелието, но резултат нямаше. Нови хора не идваха в църквата, а по-старите членове я напускаха.

– Трябва да сменя тактиката, – каза си един ден той.

Купи симулатор за петстотин хиляди евро. Така всеки, който посещаваше църквата можеше да се упражнява в различен спорт по избор.

А на старейшините в църквата Живко заяви:

– Така ще разширим Божието царство. Всеки пред стимулаторът увлечен в играта, ще го удряме с Истината.

След появата на симулатора се присъединиха още сто човека към църквата.
Присъствието в изучаването на Библията на мъжете се бе увеличило четири пъти, като няколко от тях са пристигали три часа по-рано, „за да подготвят сърцата си“.

Много хора молеха да останат в църквата и през нощта.

– Трансформацията е невероятна, – възкликна Живко. – Мъже се оплакват, ако службата е много кратка. Обаждат се на жените си, за да кажат, че не могат да се приберат за обяд, защото трябва да останат на църква.

Конкуренцията не закъсня.

Десет члена на църквата я напуснаха, защото друга църква си бе купила два нови стимулатора с повече екстри.

Тони разглеждаше анатомията на пчелата.

– Въз основа на традиционните аеродинамични изчисления и структурата на пчелата, тя не трябва да може да лети, – възкликна той. – И все пак го прави.

Тони си спомни:

– Веднъж чух някой да казва: „Пчелата лети, защото никой никога не ѝ е казвал, че не може да го прави“.

Тази мисъл тогава го порази дълбоко.

– Толкова често позволяваме на пречки да ни определят, не защото сме неспособни да ги преодолеем, а защото слушаме грешните гласове, – усмихна се Тони. – Чуваме думи, които увеличават нашите страхове, казват ни какво е невъзможно и ни карат да вярваме, че не сме достатъчни. Тези думи ни оформят и ако им позволим, те могат да ни парализират, като ни пречат да изпълним целта си.

Тони бе въодушевен:

– Но има и друг глас, който трябва да послушаме, гласът на нашия Създател.

Потопете се в Божието Слово. Оставете Неговата истина да потъне дълбоко в сърцето ви. Думите му носят по-голяма тежест от всички съмнения, ограничения или грешки, които може би сте вярвали за себе си.

Този, който ни е създал, ни дава възможност да говорим живот на хората около нас. Божията любов трябва да отекне най-силно в сърцата им.

Ние сме създадени, за да изпълним Божията цел в живота си.

Помнете, ние сме Божието творение изпратено да свети ярко, дори и в най-тъмните места.

Много философии се носеха наоколо. Повечето от тях бяха повече объркващи, отколкото полезни.

Тези, които бяха достатъчно ясни, за да бъдат разбрани, обикновено фокусираха цялото си внимание върху индивида.

Ето чуйте гласовете на някои от тях:

– Бъдете находчиви, развивайте се!

– Бъдете уверени, отстоявайте себе си!

– Бъди добър, съобрази се с другите!

– Бъдете чувствени, наслаждавайте се!

– Бъди доволен, угаждай на себе си!

– Бъди по-отгоре, издигай се!

– Бъди способен, вярвай в себе си!

– Бъдете щедри, освободете се!

И всичко тук е за Азът, на мен, за себе си.

Май пропускаме нещо?!

– Бъди слуга… давай на другите!

– Кой го е казал?

– Исус.

Това е философия, която всеки може да разбере. И без съмнение е напълно постижима.

Ето сами вижте:

– Не правете нищо от користолюбие или от празно тщеславие, но със смирение считайте един друг за по-горен от себе си. Грижете се не само за себе си, но и за интересите на другите.

– Какво означава всичко това?

– Спрете да позволявате на егоизъм и самонадеяност да ви контролират! Бъдете глухи за тях. Заменете „егоизъм“ и „самонадеяност“ със „смирение на ума“.

– Но как да го направя?

– Като гледате на другите като на по-важни от себе си. Търсете начини да подкрепяте, насърчавате, изграждате и стимулирате другия човек.

Малко трудно ще бъде за тези които упражняват тази философия да кажем:

– Философите са хора, които говорят за нещо, което не разбират, и те карат да мислиш , че е твоя вината!

Но такова твърдение смело можем да лепнем на останалите.

И все пак:

– Не бъдете егоистични. Не се опитвайте да впечатлите другите. Бъдете смирени, мислейки си, че другите са по-добри от вас. Не се интересувайте само от собствените си интереси, но проявявайте интерес и към другите.

– Трудно е това …….

– Това изисква отношение, което предпочита да дава, отколкото да получава.