В оригиналния сценарий на филма „Назад в бъдещето“ за машина на времето смятали да използват хладилник.

За да му осигурят необходимата мощност, героите по някакъв начин трябвало да овладеят енергията на взрива от изпитана атомна бомба.

Но у Робърт Замески се появили опасение, че деца, които гледат филма, че влязат в хладилника и ще се заключат вътре.

За това решили машината на времето да бъде движеща се. И дошли до варианта с автомобил DeLorean и светкавица.

Известната песен „Happy Birthday to You“ до скоро се е намирала под закрилата на авторското право в САЩ.

Тя можела да се изпълнява свободно в семеен кръг или между приятели, но не и с търговска цел. Например, във филм или при поздравителна картичка, трябвало да се плати съответна сума.

Песента донесла годишен доход от 2 милиона за компанията Warner Music, която притежавала тези права.

Но през 2015 г. съдът постановил, че правата на текста не ѝ принадлежат и привел „Happy Birthday to You“ в състоянието на обществено достояние.

Те бяха заможни хора. Основната им радост бе осемгодишният им син. Той бе красиво русо момче, с очи като небето. Казваше се Стоян, но му викаха Таньо.

Веднъж Симеон Давидов им дойде на гости. Таньо веднага се появи пред него меч на кръста, шлем на главата и пистолет в ръката.

Симеон го взе на колените си и го попита:

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Аз ще бъда Валтер, – каза момчето.

– А кой е този Валтер? – попита госта.

Момчето изтича до библиотеката, извади една книга в зелена подвързия и я подаде на Симеон.

На обложката на книгата бе изобразен главатар на банда. Изглежда той се казваше Валтер, а книгата разказваше за неговите разбойнически набези.

„От какво се вдъхновява това момче?!“ – помисли си Симеон.
А майката на момчето го гледаше с умиление и му се усмихваше. Тя бе горда с войнствения вид на сина си.

Изминаха двадесет години и малкото момче осъществи своите мечти. Дали се е усмихнала тогава майка му?

И самият Симеон бе отбелязал пред родителите на малкото момче:

– Четенето на лоши книги и гледането на безнравствени филми ще доведат до лоши последствия в живота на вашия син.

Бащата на Таньо се бе усмихнал снизходително:

– Та той е още дете. Какви последствия?

– Ако синът ви не чете е лошо, но ако книгите, които чете и филмите, които гледа, не му показват добър пример, е още по лошо. Каквото допуснете да стигне до детското сърце, такова ще покълне в него и ще даде съответен плод. Затова внимавайте какво допускате до сина си!

Богатите хора не винаги са свидливи и скъперници. Много от тях използват парите си, за да помогнат на другите.

Киану Ривз, герой от „Матрицата“ раздал хонорара си, получен  за снимането на 2-та и 3-та част на филма на целия колектив, взел участие в създаване на картините.

Той лесно и без да съжалява се разделил с 70 милиона долара.

Освен това работниците в студиото разказват, че актьорът е единствения от целия звезден състав, който се здрависал със всички служители в киногрупата.

За един от служителите, за който узнал, че е в трудно положение, отделил 25 хиляди, казвайки му, че това е рождествен бонус.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.