Един будиски учител прочел на учениците си прекрасен текст, който докоснал всеки от присъстващите. Учениците веднага попитали:
– Кой е написал това?
Учителят ги погледнал и отговорил:
– Ако ви кажа, че е Буда, ще благоговеете пред текста. Всяка сутрин ще слагате върху него цветя и ще му се покланяте. Ако кажа, че този текст е написан от патриарха, вие ще почитате текста, но няма да му се кланята, както пред текст на Буда. Ако ви кажа, че текста е написан от монах, вие навярно ще се объркате. Но ако узнаете, че това е написал нашият готвач, ще се разсмеете.

Успехът в по-зряла възраст се определя от успеваемостта и оценките в училище. Ако няма хубави оценки, пътят към „светлото“ бъдеще на детето е закрит. Но дали това е така?
Имали ли сте двойка по математика или физическо възпитание? Всичко е наред! Няма нищо страшно! Списъкът от „Великите двойкаджии“ е показател, че вашият талан е в съвсем друга област.
Ето ви един от този списък Уинстън Чърчил.
Пакостникът Унстън, най-големият син на аристократични родители не харесвал процеса на обучение от най-ранна възраст.
Не че бил безнадежно глупав. Учителят му често го намирал скрит в някой ъгъл, да чете книги неотговарящи за възрастта му.
Чърчил отказвал да си учи уроците, да работи по време на урока и въобще не искал да участва в учебния процес.
Двойкаджията Уинстън впоследствие получил Нобелова награда по литература.
“ Училището няма нищо общо с образованието, – пише Чърчил. – Това е институция за контрол, където децата се привикват на основните навици в общежитие“.
Правете си сами изводи! Ние обичаме нашите деца и за това спокойно приемаме всичките им двойки, забележки и „недодяланости“. Не позволявайте „строгия“ учебен процес да „нормализира“ някой гений!

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.